Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 303

— Мисля, че е бил отегчен, Грегор.

— Отегчен!? — Грегор наби спирачки и го зяпна невярващо. — Аз мислех, че е изтощен.

— Да, след загубата на чипа и близката си среща със смъртта беше изтощен. — „Меко казано“. — За известно време всички вярваха — включително маман и самият Саймън, — че умората му е станала хронична, че винаги ще е такъв, с крехко здраве и отвеян. Но… без много шум — той всичко прави така, тихо и без много шум — Саймън се подобри.

— Така е. И трябва да благодарим на майка ти за това.

„И още как“. Иван потръпна вътрешно при мисълта за биографията на пенсионирания и болен Саймън без лейди Алис в уравнението. Тази биография вероятно би била доста къса.

— Когато са заедно, той е добре. Но напоследък маман се задържаше доста в двореца и го оставяше сам. А после се появи Шив, засвири на старите му струни и ето какво стана.

Грегор се замисли мрачно над „станалото“.

— Разбирам.

— Мисля, че Саймън има нужда да прави нещо. Не на пълен работен ден. От време на време. Нещо разнообразно. Не точно като предишната му работа.

— Това… ще трябва да го обмисля.

Сега Иван се надяваше, че дългото пътешествие на Саймън и лейди Алис е осигурило на Грегор време за въпросния размисъл. А и реално погледнато, въпреки изблика на императорски сарказъм, от който се беше оплакал Илян, в крайна сметка Грегор беше възприел именно неговия план за Арките, повече или по-малко. План, който, поне засега, сработваше отлично.

Тедж, която още четеше писмото на лейди Алис — понякога маман ставаше твърде многословна, — каза:

— О, добре, открили са новата сграда на ИмпСи. И тя не се намира срещу старата. Избрали са друг терен. С по-малко дупки отдолу.

— Това е добре. Освен всичко останало старата сграда беше много грозна — вметна Иван. — Майлс казваше, че единственото предимство да работиш в централата на ИмпСи е, че така не виждаш централата на ИмпСи.

— Поканили са Саймън да среже лентата, колко мило. Майка ти казва, че са искали да я нарекат на него, но той отказал, твърдо, така че засега сградата ще си кара без име.

— Е, сигурно все пак ще я нарекат на него. Посмъртно… — Иван извика на екрана следващото си писмо. — Ха. Това е от леля Корделия.

— Беше ми много приятно да се запозная с нея и с чичо ти, когато спряхме на Сергияр — каза Тедж.

— Същото казва и тя. Че й е било приятно да се запознаете. И непременно да сме се отбиели отново на връщане. Изглежда, не се съмнява, че ще ни позволят да се върнем… това звучи окуражаващо. Саймън и маман явно също са се отбили при тях на път към дома. Сигурно точно затова се е сетила да ми пише. Чуй: „Саймън и Арал се поразходиха до новото градче… двете с Алис най-после можахме да си поговорим на спокойствие… разказа ми всичко за престоя си на колонията Бета“. Да, мама писа и на мен за това, подробно… какво?!

— Какво „какво“? — попита Тедж.

Маман явно не беше писала чак толкова подробно за Бета на единствения си син.

— Завела е Саймън в Сферата? Или той е завел нея?… Не, едва ли. Подозирам женски заговор, да. — Продължи да чете, намръщи се страдалчески, после простена по посока на лишения от лели и следователно невинен въздух: — И защо смяташ, че трябва да ми казваш всичко това, лельо?