Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 11

— Не бива да оставаме тук. Някой може всеки момент да влезе или да излезе. По-добре да го качим горе.

Пленникът им изтърпя стоически и мълчаливо транспортирането си — жените вдигнаха отпуснатото му като чувал тяло, завлякоха го в асансьора, а после и до ъгловия апартамент на третия етаж. Докато го влачеха през прага, той отбеляза радушно:

— Хей, поканен съм в стаята й още на първата среща! Синчето на мама Ворпатрил има добър ден и съдбата му се усмихва!

— Това не е среща, идиот такъв! — сряза го Тедж.

А той я вбеси, като се усмихна още по-широко, бог знае защо.

Объркана от топлия му поглед, тя го пусна отвисоко на пода в средата на хола.

— Но би могло да е… — продължи той — за мъж с определени вкусове тоест. Жалко, че аз не съм такъв, но какво пък, склонен съм да проявя гъвкавост. Виж, за братовчеда Майлс винаги съм се чудил. Щот’ той само с амазонки се забъркваше. Нещо като компенсаторен механизъм, предполагам…

— Никога ли не се отказваш? — попита го Тедж.

— Първо трябва да се разсмееш — сериозно отвърна той. — Това е основно правило при свалките. Разсмее ли се момичето, значи ще живееш. — След миг добави: — Извинявай, че ти задействах, хм… защитните механизми преди малко. Нямах намерение да те нападна. И сега нямам.

— Нямаш, я — каза Риш и се намръщи страховито. Захвърли шала, жилетката и ръкавиците на дивана, после стисна отново зашеметителя.

Ворпатрил я зяпна и ченето му провисна.

Черното потниче и широките панталони не скриваха наситено синята й прорязана със златни жилки кожа, нито гривата платиненобяла коса, нито заострените сини уши отстрани на изящно оформения череп. За Тедж синьото същество насреща й си беше просто Риш, нейната приятелка и тек-сестра открай време, но имаше причини Риш да не излиза от апартамента и да стои далеч от чужди очи тук, на Комар.

— Т’ва не е грим! Т’ва е… телесна модификация или генетичен дизайн? — попита пленникът им, все така опулен.

Тедж замръзна. Бараярците бяха печално известни с враждебността си към генетичните отклонения, били те случайни или нарочно проектирани. Опасно враждебни може би.

— Защото ако сама си си го направила, т’ва е едно, обаче ако друг ти го е направил, т’ва е… т’ва е много лошо.

— Радвам се на живота си и харесвам външността си — уведоми го студено Риш и подчерта думите си, като го погледна през мерника на зашеметителя. — Твоето невежо мнение не интересува никого.

— Не само невежо, а и грубиянско — вметна Тедж, засегната от името на Риш. Та Риш беше едно от личните Бижута на Баронесата все пак!

Мъжът успя да изпърха извинително с ръце… отслабваше ли вече въздействието на зашеметителя?

— Не, не… изглеждате си страхотно, мадам, наистина. Просто не очаквах и…

Изглеждаше искрен. И определено не беше очаквал да види Риш. Един наемен убиец би бил по-добре осведомен, нали? Това, както и необяснимият му опит да я защити във фоайето, а и всички други дребни нещица само затвърждаваха опасенията й, че е направила ужасна грешка, чиито последствия щяха да са също толкова смъртоносни, пък макар и не толкова преки, колкото ако младият мъж беше истински шапкар.