Читать «Кръвно обещание» онлайн

Ришел Мийд

Кръвно обещание

В памет на моята баба, една сърцата дама от Юга и най-добрата готвачка, която някога съм познавала.

Благодарности

Благодаря изключително много на всичките мои приятели и на семейството ми, които ме подкрепяха и ми помагаха да остана здравомислеща, докато пишех тази книга. Вие сте целият свят за мен и съм ви признателна за това, че от време на време успявахте да ме измъкнете от кабинета ми! Специални благодарности и на Джей за това, че успя да ме убеди, че тази е любимата му книга (и то преди да бъде написана); на Джеси Макгейта за помощта при описанието на алхимиците; на агента ми Джим Маккарти, който ме подкрепяше и направи всичко това възможно; на редакторите Джесика Ротънбърг и Бен Шранк за безупречната обработка на ръкописа; на И. А. Гордън за „змей“ и другите преводи от руски, както и на публицистката Кейси Макинтайър за помощта й в създаването на чудесната реклама.

Накрая отново искам да благодаря на многобройните си читатели, които чрез имейлите и разговорите с мен ми засвидетелстваха любовта си към поредицата и персонажите в нея! Вие сте причината да продължавам да пиша.

Пролог

Веднъж когато бях в девети клас, трябваше да напиша реферат за една поема. В нея се казваше: „Ако очите ти не са отворени, няма да знаеш кога сънуваш и кога си буден.“ Тогава не й обърнах особено внимание. В крайна сметка в нашия клас имаше едно момче, което харесвах, така че как би могло да се очаква, че ще ме интересува някакъв си литературен анализ? Сега, три години по-късно, вече идеално разбирах поемата.

Защото понякога имах чувството, че живея като насън. Имаше дни, в които се събуждах и откривах, че последните събития в живота ми всъщност не са се случили. Сигурно съм принцеса, омагьосана да заспи. Всеки момент този сън — не, кошмар — щеше да свърши, ще се появи моят принц на бял кон и краят ще бъде щастлив.

Но щастливият край нямаше откъде да дойде, поне не и в близкото бъдеще. А моят принц? Е, това беше дълга история. Моят принц бе превърнат във вампир — или по-точно в стригой. В моя свят има два вида вампири, които съществуват тайно от хората. Мороите са живи вампири, добри вампири, които владеят магията на четирите елемента и не убиват, когато пият кръв, за да оцелеят. Стригоите са неживи вампири, безсмъртни и извратени, които убиват, докато се хранят. Мороите се раждат. Стригоите се създават — насила или по избор — и са дяволски зли.

А Дмитрий, мъжът, когото обичах, бе превърнат в стригой против волята му. Това стана по време на битка, по-точно епична мисия, в която участвах и аз. Стригоите бяха отвлекли морои и дампири от училището, в което учех, а ние останалите се организирахме, за да ги спасим. Дампирите са наполовина вампири и наполовина хора — надарени с човешката сила и твърдост и бързите рефлекси и превъзходни сетива на мороите. Дампирите се обучават, за да станат пазители — елитни бодигардове, които защитават мороите. Това съм аз. Такъв беше и Дмитрий.

След превръщането му в стригой останалият свят на мороите го смяташе за мъртъв. И това донякъде бе вярно. Онези, които се превръщат в стригои, губят цялата доброта и жизненост, които са имали преди. Дори и да не са били превърнати доброволно, те пак стават зли и жестоки, както всички стригои. Личността, която са били, изчезва завинаги, и честно казано, беше по-лесно да си представиш, че са отишли на небето или са се пренесли в друг свят, отколкото, че преследват и убиват жертвите си през нощта. Но аз не можах да забравя Дмитрий, нито да приема, че по същество е мъртъв. Той беше мъжът, когото обичах, мъжът, с когото бях в такъв съвършен синхрон, че бе трудно да се каже къде свършва той и започвам аз. Сърцето ми не можеше да спре да го обича и въпреки че на практика беше чудовище, той все още беше някъде там. Освен това не можех да забравя и разговора, който веднъж водихме. И двамата бяхме съгласни, че е по-добре да сме мъртви — наистина мъртви — отколкото да бродим по света като стригои.