Читать «Вечна любов» онлайн - страница 9

Задната врата, която се намираше точно над тях, се затвори. Някой тръгна надолу по стълбите.

Няколко секунди по-късно под голата крушка в мазето застана господин Х.

Водачът на лесърите беше висок около метър и деветдесет и пет и имаше телосложение на ръгбист. Беше много блед, както и всички други убийци, които членуваха в обществото от дълго време. Кожата и косата му бяха с цвета на брашно, а ирисите му бяха чисти и безцветни като стъкло. Също като О., той беше облечен в стандартното за лесърите облекло: черни панталони, черно поло и кожено яке, под което бяха скрити оръжията му.

— Е, господин О., как вървят работите?

Като че ли хаосът, който цареше в мазето, не беше достатъчно добро обяснение.

— Аз ли съм главният тук? — запита О.

Господин Х. отиде до масата и взе едно длето, като целият му вид издаваше нехайство.

— В известен смисъл, да.

— Разрешено ли ми е тогава да се погрижа това… — Той обхвана хаоса с едно-единствено движение. — … да не се случва повече?

— А какво се е случило?

— Подробностите са отегчителни. Един цивилен ни се изплъзна.

— Ще оцелее ли?

— Не знам.

— Ти беше ли тук, когато това стана?

— Не.

— Разкажи ми всичко. — Господин Х. се усмихна. Мълчанието се проточи. — Знаеш ли, господин О., лоялността ти може да те вкара в беда. Нима не искаш да накажа онзи, който си го е заслужил?

— Искам сам да се погрижа за проблема.

— Сигурен съм, че е така. Но ако не ми кажеш, може да се наложи да приспадна цената на неуспеха от възнаграждението ти. Струва ли си?

— Да, ако ми бъде позволено да постъпя с виновника така, както възнамерявам.

Господин Х. се засмя.

— Мога само да си представя какво означава това.

О. зачака. Гледаше как острият връх на длетото улавя светлината, докато господин Х. крачеше из стаята.

— Дадох ти неподходящия човек за партньор, нали? — прошепна господин Х. и вдигна чифт белезници от пода. Остави ги върху страничната маса. — Мислех, че господин Е. ще успее да се издигне до твоето ниво. Но това не стана. И се радвам, че се обърна към мен, преди да го накажеш. И двамата знаем колко много държиш да имаш свобода в работата си. И какво раздразнение предизвиква това у мен.

Господин Х. хвърли поглед през рамо и прикова мъртвите си очи в О.

— И като се има предвид всичко казано дотук и най-вече защото се обърна първо към мен, получаваш господин Е.

— Искам да има свидетели.

— Твоята група?

— И други.

— Отново се опитваш да се докажеш?

— Да наложа по-висок стандарт.

Господин Х. се усмихна студено.

— Ти си арогантно копеле, нали?

— На вашата висота съм.

Изведнъж господин О. откри, че не може да помръдне нито ръцете, нито краката си. Господин Х. и преди беше прилагал тази парализираща гадост, така че това не беше съвсем неочаквано. Обаче шефът му все още държеше длетото с острия връх в ръцете си. И се приближаваше към него.

О. се опита да помръдне, потта изби по тялото му, но не успя да свие и мускул.