Читать «Вечна любов» онлайн - страница 203

— Ще се оправя, нека само…

— Ела тук. — Още докато говореше, гласът му се промени. Стана по-плътен. — Целуни ме, Мери.

Тя се отпусна върху гърдите му и се прилепи към устните му, опитвайки се да изпита желание. Не се получаваше. Той се отдръпна, сякаш усещаше, че не е възбудена.

— Ела по-нагоре. — Веригите се раздвижиха, звукът им бе почти като звън на камбани. — Дай ми гърдите си. Приближи ги до устата ми.

Тя се премести и допря зърното си до устните му. Тялото й реагира веднага щом усети нежното всмукване. Затвори очи, посрещайки с облекчение топлината, която я заливаше.

Рейдж сякаш усети промяната в нея, защото мъркащият звук се засили и във въздуха се разнесе приятно бръмчене. Докато я галеше с устни, тялото му се изви силно под нея, гърдите му се повдигнаха, после се надигна шията, а главата се отметна назад. Кожата му отново заблестя от пот, желанието му за нея изпълни въздуха с аромата на подправки.

— Мери, нека усетя вкуса ти. — Гласът му беше толкова тих, че думите едва се различаваха. — Твоята сладост. Нека усетя вкуса ти.

Тя сведе поглед. Две светещи бели очи се взираха в нея. Хипнотизираха, привличаха я така силно, че не можеше да им устои, макар да разбираше, че сега с нея не беше само Рейдж.

Изпълзя нагоре и спря върху гърдите му. Чувстваше се смутена от тази близост, особено както бе вързан.

— Още малко, Мери. — Дори начинът, по който произнасяше името й, не беше същият. — Ела до устата ми.

Тя се премести неловко, опитвайки се да се пригоди към неговата поза. Накрая постави едното си коляно върху гърдите му, а другото — върху рамото му. Той изви глава и се повдигна, за да я достигне и погали с устни.

Стенанието му вибрираше в сърцевината й и тя опря ръка в стената. Удоволствието напълно премахна задръжките й и тя се отдаде изцяло на усещанията си, докато той я поемаше лакомо. Когато тялото й отговори с внезапно появила се влага, тя чу остър звук, последван от стенание, а веригите се опънаха силно и рамката на леглото изскърца. Огромните ръце на Рейдж се напрягаха, опъвайки веригите, които го задържаха, мускулите му бяха твърди като камък, пръстите — широко разперени и извити като нокти на хищник.

— Ето — каза той между краката й. — Усещам… че си близо.

Гласът му потъна в ръмжене.

Удоволствието я прониза и тя се отпусна върху леглото. Когато пулсиращите тръпки отслабнаха, тя го погледна. Белите немигащи очи бяха широко отворени от учудване и възхищение. Той бе изцяло завладян от нея. Лежеше и дишаше по онзи особен начин — две кратки вдишвания, едно дълго издишване.

— Вземи ме, Мери.

Думите бяха произнесени с дълбок, променен глас. Не бе гласът на Рейдж.

Но тя не се уплаши, нямаше и усещането, че го предава.

Каквото и да се бе освободило от него, то не беше злонамерено, а и не беше напълно непознато. Бе усещала това нещо у него през цялото време и сега нямаше от какво да се плаши. Когато срещна очите му, изпита същото чувство, както в билярдната зала — някакво друго присъствие, което едновременно с това беше Рейдж.

Премести се надолу и го прие в тялото си, обхвана го плътно. Започна да се движи равномерно, а хълбоците му се повдигнаха и от гърлото му отново се чу високо стенание. Тласъците се редуваха навътре и навън, все по-силно и по-бързо, доставяйки й все по-голямо удоволствие. Подпря се на ръце и крака, за да не я събори силата му и се опита да остане неподвижна.