Читать «Кръвна линия» онлайн - страница 213

От двете страни на херметическата врата имаше два символа, гравирани върху стъкло. Отдясно се виждаше кръст, украсен с двойната спирала на ДНК. Грей беше срещал този символ и по-рано и знаеше, че Робърт не лъже за важността на това място. Отляво също имаше кръст, само че украсен с преплетени змии.

Робърт го забеляза какво гледа и докосна кръста със змиите.

— Това е нашето минало. Другият кръст е нашето бъдеще.

Без повече обяснения той отвори вратата и въведе Грей вътре. Светнаха лампи и осветиха съседно помещение, свързано с основната зала. Грей забеляза високи туловища на черни компютри, но Робърт го помъкна напред.

Въпреки това погледът на Грей жадно се връщаше към компютърната зала.

„Какво има в сървърите?“

Явно тези въпроси трябваше да почакат.

Целта им се намираше в дъното на музейното пространство. Във висока стъклена витрина се пазеше невзрачен на пръв поглед предмет — изправена тояга.

Изпълнен с любопитство, усетил възрастта на артефакта, Грей се наведе напред. Ръцете му още бяха закопчани на гърба му. Върху тоягата едва се различаваха три гравирани змии, които се виеха в сложна шарка по дължината й.

— Какво е това? — попита Грей, докато се изправяше.

— Артефакт, открит от мой прародител по време на Кръстоносните походи в цитадела на върха на една планина в Галилея. Нарича се Бахал Ису. Това е жезълът, носен от свети Патрик.

Грей се обърна към него.

— Светецът, който прогонил змиите от Ирландия ли?

— Същият. Но знаете ли историята на жезъла? Как е попаднал у свети Патрик?

Грей поклати глава.

— Според легендата, когато се връщал от Рим в Ирландия, Патрик спрял на острова при Генуа — обясни Робърт. — Там срещнал млад мъж, който твърдял, че получил жезъла от поклонник с благо и величествено изражение, който му казал да го задържи, докато моят слуга Патрик почива тук по пътя си към Ерин, за да покръсти народа си, и да му го предаде, когато напусне. Пазителят също така казал, че откакто жезълът е у него, бил престанал да старее и очаквал Патрик повече от столетие.

Грей изгледа скептично историческия артефакт.

— Жезъл, който дарява безсмъртие?

— Според преданията за свети Патрик въпросният поклонник бил Исус Христос.

Грей зяпна простата тояга с изумление и в същото време с доста скептицизъм.

— Наистина ли вярвате в това?

— Не зная. Но има и други истории, според които жезълът е много по-стар. Твърди се, че е принадлежал на цар Давид, а преди това — на Мойсей.

„Сериозно минало“ — помисли си Грей, но не каза нищо, защото не искаше да обижда Робърт или да прекъсва разказа му. Колкото по-дълго говореше той, толкова повече време щеше да има Пейнтър да реши загадката, която му беше оставил Грей във Вашингтон.

Освен това не беше забравил и нещо друго, казано от Робърт.

Можете да се окажете полезен за плановете ми.

Думите му не бяха прозвучали като заплаха, а по-скоро като предложение.

Остави го да говори.

— Кой знае дали нещо от това е истина? — призна Робърт. — Онзи, който го е открил, е бил тамплиер, оттам и кръстът, който украсява нашия символ. Според историята жезълът бил пазен от човек, който твърдял, че е на повече от петстотин години. Тя откраднала жезъла, убила пазителя…