Читать «Кръвна линия» онлайн - страница 199

Петра се появи и я спаси от необходимостта да отговаря. Жената тръгна сковано към тях с наръч листове в ръце. Изражението й си оставаше непроницаемо, когато стигна до оградената клетка на Едуард.

Той я погледна с надежда.

— И какво е окончателното решение за момчето?

— Лошо. Детето може и да изглежда здраво, но тройната му спирала продължава да се денатурира и да се освобождава от ПНК нишката. Още по-лошото е, че процесът като че ли се ускорява.

Едуард вдигна ръце, разтърка очи и въздъхна примирено.

— Значи влошаването на състоянието му не се е дължало на болест. Както се боях, организмът му просто отхвърля ПНК.

— Детето не ни е от полза — заяви Петра.

— Но ние бяхме толкова близо — умърлуши се Едуард.

— Ще продължим да работим — каза Петра. — Успехът със сигурност е съвсем близо. Пък и без това знаем, че те искат само момичета. Момчето така или иначе беше обречено.

„Обречено?“

Лиза се вцепени.

— За какво говорите?

Едуард бе така погълнат от разочарованието си, че сякаш се изненада, че тя още е тук.

— Предполагам разбирате, че мъжете с тройна спирала са, общо казано, мулета. Може и да живеят вечно, но от генетична гледна точка са задънена улица. Единствено жените могат да предават този ПНК признак на следващото поколение.

— Не, не разбирам — каза тя. Възнамеряваше да ги накара да продължат да говорят, а в същото време бавно се прокрадваше към електронния ключ на бюрото на Едуард.

„Няма да навредите на това дете…“

Едуард изпухтя, обърна се към компютъра и зареди някакъв файл. На екрана се появи видеозапис на клетъчно делене. Двете ДНК нишки бяха оцветени в червено, а ПНК нишката — в синьо. Две допълнителни ПНК нишки се носеха свободно в цитоплазмата. При деленето на клетката ПНК се освободи от спиралата и се присъедини към събратята си. След това деленето продължи по обичайния начин. Когато клетката се раздели на две, една от ПНК нишките в новите клетки се върна от цитоплазмата в ДНК, възстановявайки тройната спирала в двете клетки.

— Разбирате ли? — попита Едуард.

Разбираше. Ясно беше защо мъж не може да предаде тройната спирала. Спермата на мъжа съдържа половината от неговата ДНК. Яйцеклетката на жената съдържа половината от нейната ДНК плюс цялата цитоплазма и всичко в пихтиестата клетъчна течност — митохондрии, органели, белтъци, а в този случай и ПНК. Поради това бащата не можеше да предаде тройната спирала, признака на безсмъртието — защото не би могъл да предаде цитоплазмената ПНК. Само жена можеше да го направи.

— Също като митохондриите у жените — каза Лиза. — Всички митохондрии се предават по женска генетична линия, от яйцеклетка на яйцеклетка.

— Правилно. Значи разбирате?

Тя кимна.

— В такъв случай разбирате и защо трябва да убием това дете.

Лиза рязко се изправи.

— Не… разбира се, че не!

Едуард въздъхна.

— То е задънена улица, върши ни работа единствено като материал за проучване. Ако с лекуването на шока бяхме успели да върнем стабилността на тройната му спирала, детето щеше да стане идеален опитен образец за масата за вивисекция на Петра. Органите му щяха да бъдат отделени в изкуствени системи, идеални за изпитание на безсмъртието. По-добре, отколкото да чакаме десетилетия и да изучаваме растежа на детето. Науката не може да работи толкова бавно, особено ако е изправена пред нещо така непоследователно като смъртността.