Читать «Кръвна линия» онлайн - страница 196
Джеймс Ролинс
— Крайно време беше — каза директорът.
Монк го изгледа свирепо.
— Ти се опитай да намериш детегледачка навръх Четвърти юли… Да идем да си приберем жените.
13,25 ч.
— Значи твърдите, че това дете може да живее вечно? — попита Лиза. — Че е безсмъртно?
Едуард продължаваше да седи в кабинката.
— Като изключим нещастните случаи и болестите — да, може да живее много дълго. Предполагам, че ще са нужни още изменения, за да се постигне истинско безсмъртие. Но в крайна сметка, както вече казах, това дете не е първият безсмъртен, роден на този свят.
— Какво означава това?
— Тъй като имаме време, докато Петра приключи с генетичните изследвания, ще се опитам да обясня. Това е най-малкото, което мога да направя за вас, след като спасихте детето.
Лиза беше готова да слуша.
— Много учени в различни области смятат, че безсмъртието ще бъде постигнато в наше време. Като цяло предположенията са, че това ще стане към средата на века, около две хиляди четирийсет и пета или някъде там. Това означава, че родените днес ще доживеят да видят осъществяването на тази цел. И ще се възползват от постижението. Така че в този смисъл те вече са безсмъртни. Или поне са почти безсмъртни. Животът им с лекота може да бъде удължен два или три пъти.
Лиза си представи мечтите му — как децата, родени днес, ще живеят вечно. Те бяха безсмъртните, които вече вървяха сред нас.
Въпреки това подобно твърдение й се струваше невъзможно. И го каза на глас.
— Наистина ли очаквате, че можем да постигнем безсмъртието за толкова кратко време?
— Него или нещо много подобно на него. И това не е само мое твърдение. Такова е мнението на стотици учени, изследователи и мечтатели от различни области. Медици, генетици, геронтолози, фармацевти, специалисти в областта на нанотехнологиите и роботиката. Това, което правим в тази лаборатория с финансовата помощ на нашия благодетел, е първата плаха стъпка към вечността.
Лиза си представи човека, който стоеше зад всичко това.
„Нашият благодетел…“
Робърт Гант.
Не можеше да го проумее. Всичките тези ужаси бяха извършени в опит да се постигне вечен живот. Тя обаче усещаше, че има и още нещо, някаква друга цел, която се пазеше в тайна. „Но каква?“
Знаеше, че ако иска да получи реален отговор, трябва да накара Едуард да продължи да говори.
И той го направи, описвайки гордо посоката, в която вървеше светът.
— Има две основни школи по въпроса за удължаването на човешкия живот. Едната е вкарването на машини в човека. А другата е вкарването на човека в машината.
Тя поклати глава. Това разделяне не й говореше нищо.
— Преди хиляда години средната продължителност на живота е била едва двайсет и пет години. Нужни са били около деветстотин, за да може този срок да бъде удължен до трийсет и седем години. Днес средната продължителност на живота е седемдесет и осем. Това означава, че през последните сто години сме удължили живота си повече от два пъти. Този изумителен резултат се дължи на науката и технологиите. И от тук нататък темпото само ще се ускорява. Според преценките скоро с всяка изминала година ще добавяме по една година и към продължителността на живота си. Само си помислете. Остарявате с една година, а животът ви се удължава с още една.
