Читать «Кръвна линия» онлайн - страница 181

— Директоре, спечелихте уважението ми. Много съм ви благодарен, но мисля, че гоните призраци. Взели сте слухове и измислици и сте ги облекли в кост и плът.

Пейнтър запази мълчание и продължи да слуша.

— Около повечето богати фамилии има какви ли не подозрения — продължи президентът. — Слухове, напъхани в конспирации, увити в налудничави заговори. Изберете си когото искате. Кенеди, Рокфелер, Вандербилт, Ротшилд. В миналото всеки от тях е бил свързан с тайни общества и глобални манипулации. Ние не сме изключение. Така че спокойно можете да си изберете всяка карта от тестето на конспирациите — масонство, Трилатералната комисия, „Череп и кости“, групата „Билдерберг“ — и ще намерите някаква история, която ги свързва с нашата фамилия.

Гант поклати глава, видимо разочарован.

— Това име — Кръвната линия — е личният демон на фамилията ни. Измислен за плашене на децата. Истории за фамилия във фамилията. Не бива да се споменава за нея пред чужди. Като малък съм чувал какви ли не приказки, повечето разказвани вечер, под завивките. За хора, които започвали да говорят и изведнъж изчезвали.

„Не се и съмнявам, че са изчезнали — помисли си Пейнтър. — Или убити, или привлечени на другата страна“.

— Подхлъзнали са ви, директоре. Пробутали са ви куп лъжи и сте се хванали.

Пейнтър усети, че устремът на президента намалява. Време беше. Кимна на Джейсън.

— Покажи материала, който ти поръчах — каза той и се обърна отново към Гант. — Аманда описа символ, нарисуван върху палатката в Сомалия. Открихме същия знак и у дома. В клиниката по фертилитет, където е било извършено оплождането й.

Джейсън се дръпна назад. На монитора се появи видеозаписът на Кат. Тя тичаше към две големи стоманени врати.

— Задръж образа — нареди Пейнтър, като се мъчеше да потисне тревогата си за Кат и Лиза.

Видеото спря. Камерата гледаше директно към вратата. Релефното изображение се виждаше ясно — ален кръст с вплетен в него генетичен код. Аманда го беше разпознала и бе казала, че символът е свързан с Кръвната линия.

Съдейки по трепването на Гант, той също знаеше. Наведе се напред към монитора.

— Невъзможно — прошепна той.

Пейнтър направи знак на Джейсън да пусне отново записа.

— Ето какво се крие зад този символ.

Самият Пейнтър не гледаше записа. Нямаше нужда да го вижда отново. Вместо това наблюдаваше профила на президента. Лицето му видимо пребледня. Устните му се разтвориха и той тихо изпъшка от ужас.

След като реши, че е видял достатъчно, Пейнтър прокара пръст през гърлото си.

Джейсън спря записа. Президентът беше като зашеметен.

Трябваше му доста време да откъсне поглед от екрана и да обърне измъчените си очи към Пейнтър. По изцъкления му поглед ясно личеше, че си е представил собствената си дъщеря на подобно място.

Все пак трябваше да му се отдаде дължимото — президентът кимна, приемайки истината. Когато се изправи, гласът му бе твърд и с отмъстителна нотка.

— Ако сте прави, ако членове на моята фамилия наистина са извършвали подобни жестокости върху дъщеря ми, искам да си получат заслуженото. — Гневът му се съсредоточи върху един-единствен въпрос. — Откъде започваме?