Читать «Военна морга» онлайн - страница 52

— По странна случайност, тази вечер трябваше да изляза под светлините на прожекторите. И пак по странна случайност ангажиментът ми в Си Ен Ен беше отменен. Всъщност, за трети път, понеже завръщането ми тук все се отлагаше.

— По случайност, да. Много случайности — каза Бентън.

Не беше изключено Бригс умишлено да ме е компрометирал. Блестящо хрумване! Да ме подготвя за по-висок пост — най-високия, който съм заемала досега, и в същото време да ме прави все по-невидима. Да ми затвори устата. И в крайна сметка изцяло да се отърве от мен. Подобна мисъл ми се струваше шокираща. Не исках да повярвам в нея.

— Това, което трябва да разбереш сега е, кой е авторът на всички тези случайности — каза Бентън. — Далеч съм от мисълта, че Бригс интригантства по макиавелиански. Той не е Пентагонът. Той е само едно винтче от много голям механизъм.

— Зная, че не го харесваш.

— Не харесвам машината. А тя винаги ще е около нас. Човек трябва да е сигурен, че я разбира, за да не се окаже смазан от нея.

Снегът потропваше по стъклото от него и отскачаше. Прекосявахме ивици открити поля и гъсти гори; отдясно на моста, по който минавахме, течеше забързано пълноводен поток. Тук въздухът би трябвало да е по-студен. Снегът беше ситен и леден, докато влизахме и излизахме от зони с променливо време, а това ме правеше неспокойна.

— Мисис Донахю знае, че главният съдебен лекар и директор на Центъра по сертифицирана съдебномедицинска експертиза, някой си доктор Скарпета, е шеф на Джак — каза Бентън. — Би трябвало да го знае, щом си е навлякла белята да поръчва нещо да ти бъде предадено. Не е изключено обаче това да е всичко, което знае — обобщи накрая в опит да обясни току-що случилото се на летището.

— Да видим за какво става дума — посочих аз писмото.

— Трябва да отиде в лабораторията.

— Тя знае, че съм шефът на Джак, но не знае, че съм жена. — Звучеше абсурдно, обаче беше възможно. — А единственото, което е трябвало да направи, е да потърси името ми в Гугъл.

— Не всеки е свикнал да го прави.

Едно напомняне колко лесно забравях, че на този свят все още имаше неособено грамотни технически люде, дори сред онези с шофьор и бентли. Стоповете вече се мержелееха далеч пред нас по тясното двулентово шосе и с всеки миг се смаляваха все повече. Колата се движеше прекалено бързо за тази обстановка.

— Показа ли документи за самоличност на шофьора? — попитах.

— Ти как мислиш?

Разбира се, че не беше.

— Значи той не разбра, че ти не си аз.

— Мисис Донахю, допускам, ще продължи да мисли, че Джак работи за мъж. Странно е Джак да й каже как да ме намери, а да не й подскаже как шофьорът може да ме разпознае или поне да спомене, че не съм мъж. Да не използва дори местоимение. Странно. Не зная — не съм сигурна какво точно гадаем. Но не се чувствам добре.

— Не съм предполагал, че храниш такова недоверие към Джак. Не че е неоснователно. — Бентън се опитваше да ме провокира. Агентът на ФБР още говореше в него. От известно време не ме беше подсещал за себе си.