Читать «Пробуждането» онлайн - страница 82
Л. Дж. Смит
— В такъв случай сигурно още е тук — прошепна едно момиче, облечено в кимоно.
— И никак не е трудно да се досетим кой е той — заяви Тайлър. — Някой, който е мразел Танър, който винаги е влизал в спор с него. Някой, който по-рано вечерта се скара с него. Аз бях свидетел.
Значи
— Някой, който и друг път е показвал, че е склонен към насилие — продължи Тайлър, а зъбите му се оголиха в грозна гримаса. — Някой, който, както всички знаем, е психопат, дошъл във Фелс Чърч само за да убива.
— Тайлър, за какво говориш? — избухна Елена. Смайването й отстъпи пред нарастващия й гняв. Вбесена, пристъпи към високото яко момче. — Ти си луд!
Той махна с ръка към нея, без да я поглежда.
— Това го казва гаджето му, но може би тя е малко пристрастна.
— А може би ти си малко пристрастен, Тайлър — изрече един глас в тълпата и Елена видя вторият върколак да си проправя път в салона. Мат.
— О, нима? Е, защо тогава не ни кажете какво знаете вие за Салваторе? Откъде е дошъл? Къде е семейството му? Откъде има всички тези пари? — Тайлър говореше към останалата част от тълпата. — Знае ли някой изобщо нещо за него?
Насъбралите се поклатиха глави. Елена видя как постепенно по лицата им се появява недоверие. Недоверието към всичко непознато, към всичко различно. А Стефан беше различен. За тях той бе един непознат, а те всички се нуждаеха от изкупителна жертва.
— Аз чух слух… — започна момичето в кимоното.
— Само това са чували всички — слухове! — прекъсна я Тайлър. — Но никой не знае нищо за него. Обаче аз знам едно нещо. Нападенията във Фелс Чърч започнаха през първата седмица от учебната година —
Думите му бяха последвани от нарастващ шепот, а самата Елена остана шокирана. Разбира се, всичко беше абсурдно, просто съвпадение. Но това, което Тайлър каза, беше истина. Инцидентите започнаха с пристигането на Стефан.
— Ще ви кажа още нещо! — извика Тайлър и им даде знак да замълчат. — Чуйте ме! Ще ви кажа още нещо! — Изчака, докато всички впериха погледи в него и тогава заговори бавно и натъртено: — Той беше на гробището в нощта, когато Вики Бенет бе нападната.
— Той със сигурност беше на гробището, за да префасонира физиономията ти — каза Мат, но в гласа му липсваше обичайната увереност.
Тайлър се улови за думите му и заговори с още по-голямо въодушевление:
— Да, и едва не ме уби. А тази вечер някой е убил Танър. Не знам вие какво мислите, но аз смятам, че той го е убил. Мисля, че той е убиецът!
— Стефан не е направил нищо! Тайлър… — извика Елена, но гласът й се удави във всеобщия шум. Тълпата бе подела думите на Тайлър и ги повтаряше.