Читать «Пробуждането» онлайн - страница 77

— По-добре да вървим — подкани я той с тих и сериозен глас.

Елена кимна и двамата се отправиха към колата му. Сега сърцето й не само бе обзето от студ, чувстваше го като буца лед в гърдите. Той беше по-далеч от всякога и тя не знаеше как да си го върне.

Докато пътуваха с колата към училището, проехтя гръмотевица и Елена погледна през прозореца, обзета от тревожен смут. Надвисналият над тях облак бе гъст и тъмен, макар че още не бе заваляло. Въздухът бе изпълнен с напрежение и електрически заряд, а надвисналите, обагрени в пурпурно облаци придаваха зловещ вид на небето. Беше идеална нощ за Хелоуин — застрашителна и неземна, но тя изпълни Елена с ужас и мрачни предчувствия. От онази вечер в дома на Бони тя бе изгубила интерес към свръхестествените и странни неща.

Дневникът й така и не се намери, въпреки че претърсиха всяко кътче в къщата на Бони. Все още не можеше да повярва, че е изчезнал, а мисълта, че някакъв непознат чете най-съкровените й мисли, изпълваше душата й с ужас. Защото, разбира се, дневникът й бе откраднат. Какво друго обяснение можеше да има? През онази нощ доста врати в дома на семейство Маккълоу бяха отворени и някой просто е можел да влезе и да го вземе. Искаше й се да убие този, който го бе направил.

В съзнанието й изникна образът на две черни очи. Мъжът, на когото замалко да позволи да я целуне в къщата на Бони, мъжът, който я бе накарал да забрави Стефан. Дали той бе тайнственият крадец?

Тя изправи рамене, когато колата спря пред училището и се насили да се усмихне, докато си проправяха път през коридорите. В гимнастическия салон цареше истински хаос. Само за един час, откакто Елена го бе напуснала, всичко се бе променило. Тогава помещението беше пълно с ученици от горните класове: членове на училищния комитет, футболни играчи, членове на Кей клъб — всички сновяха и внасяха последни поправки в украсата и декора. Сега вътре гъмжеше от непознати, повечето от които дори не бяха маскирани като човешки същества.

Когато Елена влезе, няколко зомбита се извърнаха, но тя не можа да познае и половината от хората, скрити под костюмите. В следващия миг всички се бяха скупчили около нея — изразяваха шумно одобрението си за светлосинята й рокля и се оплакваха от вече възникналите проблеми. Елена им махна да замълчат и се обърна към една вещица, чиято дълга черна коса се стелеше по гърба на прилепналата черна рокля.

— Какво има, Мередит? — попита тя.

— Треньорът Лиман се разболя — отвърна мрачно приятелката й — и някой предложи Танър да го замести.

— Господин Танър? — ужаси се Елена.

— Да, и вече създава неприятности. На горката Бони чак сега й сервираха новината. По-добре е да отидеш и да видиш какво става.

Елена въздъхна, кимна и се запъти по криволичещия лабиринт, водещ към Къщата на духовете. Когато мина покрай зловещата Стая за мъчения и смразяващата кръвта Стая на Лудия касапин, тя си помисли, че всичко изглежда прекалено истинско. Мястото беше доста страховито, дори и осветено.

Стаята на друидите бе близо до изхода. Там бе издигнат картонен макет на Стоунхендж. Но хубавата дребна жрица на друидите, облечена в бяла роба с венец от дъбови листа в косите, застанала сред съвсем реалистично изглеждащите монолити, сякаш всеки миг щеше да избухне в сълзи.