Читать «Пробуждането» онлайн - страница 37

— Тази вечер всеки, когото пожелаеш, ще бъде твой — утешително заговори Бони. — И виж какво, когато решиш да се отървеш от Мат, може ли аз да се погрижа за него и да го утеша?

— А какво ще си помисли Реймънд? — изсумтя Мередит.

— О, ти можеш да утешиш него. Но, Елена, аз наистина харесвам Мат. И след като ти ще бъдеш със Стефан, ми се струва, че трима вече стават цяла тълпа. Така че…

— О, прави каквото искаш. Мат заслужава известно внимание. — Но със сигурност няма да го получи от мен, помисли си Елена. Още не можеше да повярва, че му причинява всичко това. Но точно в този момент не можеше да си позволи да се колебае; нуждаеше се от цялата си сила и концентрация.

— Готово — Мередит пъхна и последната фиба в косата на Елена. — Я ни погледни. Кралицата на бала и свитата й или по-скоро част от нея. Какви сме красавици.

— Това кралското „ние“ ли е? — пошегува се Елена, но беше самата истина. Те действително бяха красиви. Роклята на Мередит беше дълга до земята, от тъмночервен сатен, събрана високо над талията и падаща на дипли по бедрата. Тъмната й коса се спускаше свободно по гърба. А Бони, когато се изправи и се присъедини към останалите пред огледалото, представляваше истинска феерия от блестяща розова тафта, посипана с черни пайети.

А колкото до самата нея… Елена се огледа внимателно в огледалото и отново си каза: роклята е супер. Единствената друга фраза, с която можеше да я опише, беше „кристални теменужки“. Баба й пазеше в една малка вазичка истински цветя, потопени в разтопена захар и застинали като кристали.

Момичетата слязоха заедно по стъпалата, както правеха винаги досега за всеки бал още от седми клас — единствената разлика бе, че досега Каролайн винаги бе с тях. Елена осъзна с лека изненада, че дори не знае кой ще бъде кавалерът на Каролайн за тази вечер.

Леля Джудит и Робърт — който скоро щеше да стане чичо Робърт — бяха във всекидневната заедно с Маргарет, която още беше по пижама.

— О, момичета, толкова сте красиви! — възкликна леля Джудит с поруменели страни и развълнувана, сякаш тя отиваше на бал. Целуна Елена, а Маргарет протегна ръце за прегръдка.

— Хубава си — простичко изрече четиригодишното момиченце.

Робърт също не откъсваше поглед от Елена. Примигна, отвори уста и пак я затвори.

— Какво има, Боб?

— О. — Погледна към леля Джудит със засрамено изражение. — Ами всъщност току-що ми хрумна, че нашата Елена може да си съперничи по красота с Елена от Троя.

— Красива и обречена — заключи щастливо Бони.

— Ами да. — Робърт никак не изглеждаше щастлив.

Елена не каза нищо.

Входният звънец иззвъня. Мат стоеше на стъпалата, облечен в познатото синьо спортно сако. С него беше Ед Гоф, кавалерът на Мередит за бала, и Реймънд Ернандес, кавалерът на Бони. Елена се огледа за Стефан.

— Той вероятно е вече там — рече Мат, уловил погледа й. — Виж, Елена…