Читать «Пробуждането» онлайн - страница 3

Въздухът беше като застинал и Елена не можеше да се отърси от усещането, че погледът на нечии очи е прикован върху нея.

Успя да зърне нещо тъмно в клоните на старата дюля пред къщата.

Оказа се гарван, спотаен сред жълтеещите листа. И това бе нещото, което я наблюдаваше.

Опита се да се окопити, като си каза, че е нелепо, но някак си бе сигурна, че е така. Това бе най-големият гарван, който някога бе виждала, едър и лъскав, а по блестящите му черни пера сякаш танцуваха всички цветове на дъгата. Виждаше съвсем ясно всяка подробност по него: алчните му за плячка черни нокти, острия клюн, блестящото черно око, обърнато към нея.

Птицата стоеше толкова неподвижно, че приличаше на восъчна. Докато се взираше в нея, Елена усети как страните й поруменяват, а гърлото и бузите й се обляха от топли вълни. Защото гарванът… гледаше право в нея. Както я изпиваха с очи момчетата, когато носеше бански костюм или прозираща блуза. Все едно, че я разсъбличаше с немия си поглед.

Преди да се осъзнае какво върши, тя пусна раничката си и грабна най-близкия камък от алеята пред вратата.

— Махай се от тук! — извика му тя и дочу треперещия гняв в собствения си глас. — Къш! Махни се! — С последната дума момичето хвърли камъка.

Последва шумно разтърсване на листата, но гарванът литна нагоре, без да пострада. Крилете му бяха огромни и вдигаха шум за цяло ято гарвани. Елена се наведе, внезапно изпаднала в паника, когато птицата прелетя право над главата й, като полъхът на въздуха от размахващите се криле разрошиха русата й коса.

Натрапчивото пернато се завъртя отново и започна да кръжи като черен силует на фона на бялото като хартия небе, преди с грозно грачене да отлети към дърветата.

Елена бавно се надигна, после се озърна, все още смутена. Не можеше да повярва какво бе направила. Но сега, след като птицата си замина, небето отново изглеждаше както обикновено. Лек ветрец разклати листата и момичето си пое дълбоко дъх. Някъде надолу по улицата се отвори една врата и няколко гръмко смеещи се деца изскочиха през нея.

Тя им се усмихна и още веднъж си пое дъх. Облекчението се разля по нея като гальовната ласка на слънчевите лъчи. Как можеше да е толкова глупава? Беше прекрасен ден, изпълнен с обещания, така че нищо лошо не можеше да й се случи.

Нищо лошо нямаше да се случи… освен това, че вече закъсняваше за училище. На паркинга сигурно ще я чака цяла тълпа.

Винаги мога да им кажа да спрат да си врат любопитните носове в работите на другите, помисли си тя и едва не се изкиска на глас. Е, това ще ги накара да се замислят.

И без да погледне назад към дюлята, тя продължи забързано надолу по улицата.

Гарванът прелетя през клоните на големия дъб и Стефан инстинктивно трепна и вдигна глава. Успокои се, когато видя, че е само една птица.

Сведе поглед към отпуснатото бяло телце в ръцете си и лицето му се сгърчи от съжаление. Нямаше намерение да го убива. Ако знаеше, че е толкова изгладнял, щеше да излезе на лов за нещо по-едро от заек. Но, разбира се, тъкмо това го плашеше: никога не се знаеше колко силен ще се окаже гладът или какво би трябвало да стори, за да го утоли. Имаше късмет, че този път му се размина с убийството само на един заек.