Читать «Пробуждането» онлайн - страница 27

Чуваше всяко нейно вдишване, долавяше топлината на дъха й, сгряваща съвсем леко гърба му. Струваше му се дори, че чува биенето на сърцето й. И накрая за свой ужас откри, че е безсилен пред копнежа. Езикът му облизваше напред–назад кучешките му зъби, докато се наслаждаваше на болезненото удоволствие, което се натрупваше в тях, насърчаваше го. Нарочно остана така, наострил обонянието си, за да вдъхва уханието й, да позволи на виденията да го обземат, за да завладеят изцяло съзнанието му. Колко нежна можеше да бъде кожата на врата на едно момиче, как неговите устни отначало щяха да я погалят също тъй нежно, обсипвайки я с леки целувки тук и там, докато не достигне жадуваната вдлъбнатина на гърлото й. Мястото, където ударите на сърцето й най-силно отекват под деликатната кожа. И как най-после ще разтвори устни, за да оголи острите си като кинжали зъби, които отдавна го боляха, и ще…

Не. Сепна се от унеса си с рязко движение. Сърцето му биеше като побесняло. Цялото му тяло трепереше. Току-що бе свършил часът и целият клас се втурна навън. Оставаше му само да се надява никой да не го е следил отблизо.

Когато тя го заговори, той не можа да повярва, че беше в състояние да я гледа лице в лице, докато вените му изгаряха и цялата му горна челюст се стягаше от болка. За миг се изплаши, че ще изгуби контрол върху тялото си, че ръцете му ще се вкопчат в раменете й и че ще я обладае пред всички присъстващи. Нямаше представа как да се измъкне от този капан. След малко успя все пак да пренасочи енергията си, за да се извини с непоколебим тон, смътно съзнаващ, че в никакъв случай не бива да използва Силите. Нямаше значение, защото дори и без тях той във всяко едно отношение превъзхождаше простосмъртните момчета, които сега се опитваха да го надиграят на футболното игрище.

Зрението му бе по-остро, рефлексите по-бързи, мускулите по-силни. Точно тогава обаче една ръка го шляпна по гърба и гласът на Мат проехтя в ушите му:

— Поздравления! Добре дошъл в отбора!

Като се вгледа в това честно усмихнато лице, Стефан бе обзет от срам. Ако знаеше само кой съм аз всъщност, нямаше да ми се усмихваш така сърдечно, помисли си мрачно той. Ще спечеля това състезание чрез измама. А момичето, което обичаш — защото я обичаш, нали? — точно сега изцяло е обсебило мислите ми.

Тя остана в мислите му въпреки усилията му през този следобед да я пропъди от съзнанието си. Слепешката бе бродил из гробището, изтласкан от гората под въздействието на Сила, която не можеше да проумее. Веднъж, след като я бе видял, трябваше непрекъснато да се бори със себе си, да се опитва да се пребори с желанието си, докато Силата принуди нея и приятелките й да се спасяват с бягство. И тогава той се бе завърнал у дома… но само за да се нахрани. След като изцяло бе изгубил контрола върху себе си.