Читать «Пробуждането» онлайн - страница 16

— Искаш ли да влезем вътре?

— Не, нека се поразходим — предложи Елена. Вървяха един до друг, но без да се докосват. По протежението на улицата се извисяваха кленове и кестени. Наоколо все още се бе запазила утринната тишина. Елена, свела поглед, за да гледа къде стъпва по мокрия тротоар, внезапно се почувства несигурна. Не знаеше откъде да започне.

— Ти още не си ми разказала как беше във Франция — поде разговора Мат.

— О, беше чудесно — каза момичето. Погледна го с крайчеца на окото си, той също бе вперил поглед надолу. — Там всичко е прекрасно — продължи тя, като се опитваше да звучи по-ентусиазирано. — Хората, храната, въобще всичко. Наистина е… — Гласът й заглъхна и тя нервно се засмя.

— Да, зная, че там е чудесно — довърши той вместо нея. Спря се и се вгледа в износените си маратонки. Елена ги помнеше от миналата година. Семейството на Мат едва връзваше двата края, така че нищо чудно да не можеха да му купят нови обувки. Вдигна глава. Погледът на сините му очи бе вперен право в лицето й.

— Знаеш ли, точно сега изглеждаш прекрасно — смутено изрече той.

Елена, слисана, се опита да отвърне, но той я изпревари:

— Освен това имам чувството, че имаш да ми казваш нещо много важно. — Тя го загледа учудено, а той й се усмихва с изкривена унила усмивка.

Тогава той отново й протегна ръце.

— О, Мат — въздъхна тя и силно го прегърна. Отдръпна се крачка назад, за да го погледне в лицето. — Мат, ти си най-доброто момче, което някога съм срещала. Аз не те заслужавам.

— Хм, ето защо си решила да ме отрежеш — въздъхна Мат, щом отново закрачиха напред. — Защото съм прекалено добър за теб. Досега не го бях разбрал.

Тя го смушка с лакът.

— Не, не е заради това. И не те отрязвам. Ще си останем приятели, нали?

— Е, да, разбира се. Това поне е абсолютно вярно.

— Защото осъзнах, че сме именно такива. — Тя се спря и отново го погледна. — И то добри приятели. Кажи ми честно, Мат, нали точно това изпитваш и ти към мен?

Той също я измери с поглед, преди да завърти очи към небето.

— Мога ли да приема това вместо Петата Божия заповед? — предложи насмешливо той. Когато видя унинието, изписано по лицето на Елена, Мат побърза да добави: — Всичко това има ли нещо общо с онзи новия в училището?

— Не — отвърна Елена след миг на колебание, след което додаде забързано: — Та аз още не съм се срещала с него и въобще не го познавам.

— Но искаш да се запознаеш с него. Не, не бързай да го отричаш. — Прегърна я и нежно я извърна към себе си. — Хайде, да тръгваме към училище. Ако ни остане време, може дори да ти купя понички.

Докато вървяха напред, нещо прошумоля в клоните на кестена над главите им. Мат подсвирна и посочи нагоре.

— Виж там! Най-големият гарван, който някога съм виждал.

Елена вдигна очи, но птицата вече беше отлетяла.

Следващият ден в училището беше за Елена възможност да осъществи плана си.

Още със събуждането си тази сутрин тя вече знаеше какво трябва да се направи. А днес успя, поне доколкото се простираха възможностите й да събере още сведения за загадъчния Стефан Салваторе. Което никак не се оказа трудно, понеже всички в гимназията „Робърт Е. Лий“ шушукаха само за него.