Читать «Кръвожадност» онлайн - страница 62

— Колин вампир ли беше?

Лекси разви вратовръзката и я размаха като камшик.

— Никога не бих причинила подобно нещо на някого, когото обичам.

В съзнанието ми се мярна образът на Деймън и как го насилвам да пие от Алис, барманката от кръчмата в родния ни Мистик Фолс. Сведох поглед. Не исках Лекси да усети какво съм причинил на някого, когото обичах.

— И какво се случи?

— Хората станаха подозрителни. Тогава не знаех колко внимателни трябва да бъдем. Брат ми растеше, а аз си оставах все същата. Хората започнаха да се чудят. След това устроиха хайка и нашата къща бе подпалена. Иронията е, че аз избягах, а Колин не успя. А той беше невинен. Беше само на шестнайсет.

— Съжалявам — промълвих накрая. Опитах се да си представя Лекси като човешко същество, облегната на ръката на мъжа, който й бе обещал света, също както Катрин го бе обещала на мен. Представих си как я отвлича в някоя тъмна алея, отначало смуче съвсем малко кръв, кара я да пие неговата, сетне я пронизва в сърцето, за да завърши трансформацията.

Лекси махна с ръка, с което прогони образа си на млада девойка.

— Не съжалявай. Беше преди повече от век. И без това вече щеше да е мъртъв. — Огледа ме преценяващо. — Това сако ти стои добре.

— Благодаря — отвърнах. Внезапно си припомних разговора с Кали и стомахът ми натежа като олово. — Имам план как да спася Деймън — изтърсих.

Главата на Лекси подскочи и очите й блеснаха.

— Какво?

— Утре вечер. Кали ще ми помогне. — Очите ми срещнаха тези на Лекси. — Деймън е върнат на „Лоръл Стрийт“. Баща й ще отсъства от къщата, ще играе на карти, така че ние през това време ще освободим Деймън.

— Казал ли си на Кали какво си? — попита тя с нисък и твърд глас.

Задъвках палеца си.

— Не.

— Стефан!

— Тя сама се досети — опитах се да се защитя. — И аз й вярвам.

— Вярваш й! — избухна тя. Толкова рязко се изправи, че диванът се прекатури. — Ти не знаеш значението на тази дума. Кали е дъщеря на Патрик Галахър, който съвсем наскоро принуди брат ти да се бие с планински лъв в двубой на живот и смърт. Откъде знаеш, че това не е някакъв план, за да заловят и теб?

— Да не мислиш, че съм глупак? — ядосах се и пристъпих към Лекси. — Може и да съм млад, но инстинктите ми са добри.

Лекси изсумтя презрително.

— Имаш предвид същите инстинкти, благодарение на които се озова в месарница, заобиколен от три вампира? Същите инстинкти, заради които уби онази девойка във влака?

— Да, но все още съм цял и невредим, нали така?

— Благодарение на мен! И на момчетата в къщата. Но няма да ти позволя да ни въвлечеш в конфликт тъкмо с Патрик Галахър.

— Никой в нищо не възнамерява да те въвлича! — извиках с нотка на разочарование в гласа. — Само защото си оставила брат си да умре, не означава, че и аз ще оставя моя! Поне това му дължа.

— Ти си неблагодарно дете! — извика Лекси и ме блъсна с всичка сила към високото огледало със златна рамка. Паднах и то се разби на хиляди късове. Едно голямо парче ме поряза доста дълбоко по ръката, но изобщо не почувствах болка. Вместо това бях слисан от силата на Лекси. И преди я бях виждал, но никога досега не я бях изпитвал върху себе си.