Читать «Кръвожадност» онлайн - страница 20

Слабо свистене се извиси над звука на стичащата се кръв, не по-високо от шумолене на миши мустаци. Последва леко тътрене на бягащи пръсти върху бетон.

Озърнах се назад, погледът ми се стрелкаше от ъгъл в ъгъл. Под дървените дъски пробяга мишка, а нечий часовник тиктакаше в съседната сграда. Всичко останало тънеше в тишина. Но въздухът около мен внезапно се сгъсти, таванът някак си се снижи и аз усетих с безпогрешна острота, че нямаше изход от тази стая на смъртта.

— Кой е там? — извиках в мрака, като се извъртях с оголени зъби. И тогава нещо се раздвижи. Остри зъби, очи, глухият тътен на стъпките, които се сключиха около мен от всички ъгли.

Ниско, гърлено ръмжене отекна от окървавените стени на месарницата и аз осъзнах със сковаващ страх, че съм заобиколен от вампири, които изглеждаха напълно готови да се нахвърлят върху мен.

9

Наведох се ниско, зъбите ми се удължиха. Тежката миризма на кръв се бе просмукала във всеки ъгъл на помещението и ме замайваше. Беше невъзможно да се ориентирам къде да нападна първо.

Вампирите отново изръмжаха и аз се озъбих в отговор. Кръгът се затвори плътно около мен. Бяха трима, а аз бях уловен като риба в мрежа; като сърна, заобиколена от глутница вълци.

— Какво си мислиш, че правиш? — попита единият вампир. Изглеждаше около двайсетгодишен и имаше белег, който прорязваше едната страна на лицето му от лявото око до ъгъла на устата му.

— Аз съм един от вас — отвърнах и се изправих в пълен ръст, оголвайки зъбите си.

— О, той бил един от нас! — проговори по-възрастен вампир с мелодичен глас. Носеше очила и жилетка от туид върху бяла риза с яка. Ако не бяха очите му с червени пръстени около зениците, можеше да мине за счетоводител или за един от приятелите на баща ми.

Постарах се да си придам невъзмутимо изражение.

— Нямам лоши намерения към вас, братя.

— Ние не сме ти братя — заяви третият вампир. Той имаше светлокестенява коса и не изглеждаше и ден по-голям от петнайсет години. Лицето му беше гладко, но зелените му очи бяха твърди и непреклонни.

По-възрастният пристъпи напред и забоде остро пръст в гърдите ми, все едно беше дървен кол.

— И така, братко, чудесна вечер да похапнеш… или да умреш. Как мислиш?

Младият вампир коленичи до мен и се втренчи в очите ми.

— Изглежда тази вечер ще направи и двете. Късметлия — рече и разроши косата ми. Опитах се да го ритна, но ботушът ми срещна само въздух.

— Не, не, не. — Докато вампирът с белега наблюдаваше безмълвно сцената, момчето сграбчи ръката ми и я изви толкова рязко зад гърба ми, че ахнах. — Не се дръж невъзпитано. Ние сме по-възрастни от теб. А и по мои сведения вече си показал достатъчно неуважение в пансиона на госпожица Моли. — Изрече името провлачено като изискан джентълмен от Юга. Само че стоманената хватка, стегнала ръката ми, издаваше, че изобщо не беше такъв.

— Не съм направил нищо — заявих и отново се опитах да го ритна. Ако трябваше да умра, поне нямаше да се дам без бой.

— Сигурен ли си? — попита той и ме изгледа с отвращение. Опитах се да измъкна ръката си, но не можах да помръдна.