Читать «Петата погибел» онлайн - страница 205

На Изкупител Гил му трябваше известно време, за да свикне с удоволствията на новата си власт, макар тайно да се упрекваше, че се наслаждава на огромното бюро с изящна дърворезба, изобразяваща различните зверства над телата на вярващите, или бързината и раболепието, с които едно поклащане на звънчето призоваваше и отпращаше хора, често заемащи видно положение в Шартр, ала сега демонстриращи толкова явно желанието да му се харесат. Както всички Изкупители, той от време на време изпитваше пристъпи на вина, но те ставаха все по-редки, или поне не тъй остри. Само преди няколко месеца Изкупител Уорън, който сега седеше срещу него и слушаше тъй внимателно, щеше да го смята за един недодялан военен, заслужаващ в най-добрия случай високомерно снизхождение. Сега той се взираше в Гил и тръпнеше от ужасно вълнение при мисълта каква отговорност му се нарежда да поеме.

— Трябва да посветите само малцина от най-сдържаните и верните хора, но да не разкривате истинската самоличност на измамника, който открадна папството. Трябва само да знаят, че търсят зли и коварни жени, за които имаме основания да подозираме, че може да се преобличат като духовници. Трябва да изтръгнат истината по един или друг начин. Ако не е така, аз трябва да знам. Колкото до средствата, чрез които онази мерзост се е добрала до папския престол, искам да стигнете до дъното на нещата. Било ли е конспирация, или онова създание е действало самостоятелно?

На вратата се почука. Монсеньор Чадуик влезе, почтително кимна на Уорън, пристъпи до Гил и прошепна в ухото му: „Двамата Тревър“. Гил не каза нищо и Чадуик напусна стаята съвършено безшумно, сякаш се търкаляше на колела.

— Трябва да ме извините, Изкупителю — каза Гил на Уорън. — Вие имате въпроси, но отговорите са малко. Помислете над това, което казах, и елате да споделите мислите си след ден или два. Не споменавайте никому какво сте чули, докато не поговорим отново.

Уорън се изправи, тръгна към вратата като замаян и изчезна. Една минута по-късно долетя ново почукване откъм малката вратичка в левия край на стаята. Тя се отвори и пак влезе Чадуик. Този път той се отдръпна настрани, за да стори път на двама мъже. Единият приличаше на дребна състезателна хрътка; другият беше не просто красив, а чаровен, с топло и добродушно изражение. Гил им кимна да се приближат и направи на Чадуик знак да напусне.

— Благодаря, че дойдохте. Седнете.

Дългомуцунестият Тревър Лугавой нахално изпъна крака, сякаш искаше да покаже, че не го интересува дали е тук, или някъде другаде. Чаровният Тревър Ковтун заговори пръв.

— Вие искате да препоръчаме някого на Смъртта?

Иронията му бе също толкова нагла, колкото протегнатите крака на спътника му.

— За да се сбъднат някои пророчества от светите писания, един човек трябва да бъде превърнат в мъченик.

Идеята явно никак не им допадна, макар и не защото ставаше дума за престъпление.

— Ние не измъчваме хората, преди да ги убием — каза Тревър Ковтун.