Читать «Петата погибел» онлайн - страница 202

— Добре ли си, синко?

Но той нямаше сили да отговори. Не помнеше как се е добрал до стаята си, как е отключил вратата, само знаеше, че лежи на леглото и се задъхва като риба на сухо. А после то дойде — земетресението в червата му, разтърсването, лавината от рухване и взрив. Неговият вътрешен свят се сгромоляса едновременно телом и духом сред чудовищната болка на сълзи и изригване. Той се втурна към нужника и повърна, после още веднъж, и нищо не излезе, но спазъмът бе тъй силен, като че ли душата му се опитваше да изхвръкне през червата и корема, докато още е жив. И така продължи час след час. А после се върна в леглото и заплака, но не като обикновено дете или мъж, и плачът не носеше облекчение, и точно когато си мислеше, ако изобщо бе в състояние да мисли, че този мъчителен рев със сухи очи никога няма да спре, той започна да се смее и се смя часове наред. Така го завари Хенри Мъглата точно преди зазоряване — да се смее, да плаче и да повръща на празен стомах.