Читать «Пробуждането на Атлантида» онлайн - страница 2
Алиса Дей
Глава 1
— Това са моите, така да се каже, скрити оръжия — каза Вен, докато издърпваше меча с дясната си ръка, а с лявата извади един от седемте кинжала, закрепени към различни части на тялото му. — Дори няма да си правя труда да вадя „Глок“-а и готините нови сребърни куршуми към него за тази жалка шайка.
Вампирът, водещ бандата… ятото? Стадото? Как, по дяволите, да нарече толкова голяма група вампири? Вампири, които ги бяха наобиколили на алеята и съскаха, оголвайки зъби.
— Приготви се да умреш, човеко. Значително те превъшшошдаме шислено — заплаши го той с особено фъфлене, така характерно за наскоро превърнатите вампири. Те не бяха успели съвсем да хванат цаката на това да говорят с уста, пълна със зъби.
Алеята изглеждаше като всички останали — сиви камъни и нащърбени тухли, натрошен боклук на земята, и миризма на стара урина и свежо отчаяние. Комбинация, която караше Вен сериозно да се изнервя.
Изнервен и развеселен. Той се изсмя в бледото лице на вампира.
— Бъркаш за няколко неща, мъртвецо. Първо, ние не сме хора, а трима от най-добрите воини на Посейдон. Второ, вие сте тези, които ще умрат, така че можете да шелунете шадника ми — подигра се той, имитирайки фъфленето им.
Очите на вампира заблестяха в червено, но вместо да нападне, изглеждаше сякаш танцува наоколо. Вен предположи, че не е съвсем готов да се справи с двуметров атлантски воин, държащ меч, голям поне колкото половината от тази дължина. Но съществото му лазеше по нервите, а подстрекаването на кръвопиещите му приятелчетата допълнително допринасяше за това.