Читать «Десетата зала» онлайн - страница 2

— Мое — отвърна Паскал. — Виждали ли сте досега подобно нещо?

Собственикът поклати глава и сякаш му идеше да се изплюе на пода, но вместо това зададе нов въпрос.

— Откъде идвате?

Останалите посетители си отваряха ушите на четири. Разговорът определено беше забавлението им за вечерта.

— На почивка сме — поясни Едуар. — Отседнали сме в Сарлат.

— Че кой идва в Руак на почивка? — ухили се пренебрежително собственикът и постави чашите на масата.

— Съвсем скоро ще има тълпи от посетители — каза Паскал, малко жегнат от тона на домакина.

— Какво искате да кажете?

— Когато се разчуе за откритието ни, тук ще дойдат хора чак от Париж — надуто заяви Паскал. — Че дори и от Лондон.

— Откритие ли? Какво откритие?

Едуар се помъчи да накара братовчед си да млъкне, но твърдоглавият младеж не позволи да му затворят устата.

— Правехме научна обиколка из скалите. Търсехме птици. Намерихме една пещера.

— Къде?

Докато Паскал описваше маршрута им, Едуар пресуши чашата си и направи знак за още едно питие.

Собственикът сбърчи чело.

— Наоколо има много пещери. Какво й е специалното на тази?

Когато Паскал заговори, Едуар усети, че всички в кафенето са зяпнали устните на братовчед му и гледат как думите се отронват една по една. Като учител, Едуар винаги се бе възхищавал от красноречието и картинните описания на Паскал и сега, докато го слушаше, отново се възхити на чудото, на което се бяха натъкнали.

Затвори за миг очи, за да си спомни изображенията, осветени от трептящата светлина на кибритената клечка, и не видя как собственикът бързо кимна на седящите зад тях мъже.

Сепна го някакво метално изщракване. Устните на собственика бяха свити.

„Усмихва ли се?“

Когато изпод русата коса на Паскал бликна кръв, Едуар успя само да каже „О!“, преди куршумът да пръсне и неговия мозък.

Кафенето се изпълни с миризмата на изгорял барут.

Възцари се дълго мълчание, най-сетне нарушено от мъжа с ловджийската пушка.

— Какво ще правим с тях?

Собственикът бързо се разпореди.

— Отнесете ги във фермата на Дювал. Насечете ги на парчета и нахранете прасетата с тях. Когато се стъмни, вземете един кон и замъкнете машината им някъде по-надалеч.

— Значи има пещера — тихо промълви един старец.

— Нима си се съмнявал? — изсъска собственикът. — Винаги съм знаел, че един ден ще бъде открита.

Вече можеше да се изплюе, без да изцапа пода си. Едуар лежеше в краката му.

На окървавената му буза се лепна гъста храчка.

1.

Всичко започна с искра от прегризана от мишка жица, скрита в дебелата гипсова стена.

Искрата падна върху една кестенова греда и тя запуши. Когато старото дърво се разгоря напълно, северната стена на кухнята забълва дим.

Ако това се беше случило през деня, готвачът, някоя от сестрите или дори самият абат Мено, отбил се за чаша топла вода с лимон, щеше да вдигне тревога или най-малкото да грабне сложения под умивалника пожарогасител, но беше нощ.

Манастирската библиотека имаше обща стена с кухнята. Като не се брои едно изключение, в нея нямаше особено голяма или ценна колекция, но пък мястото бе пропито с история, също като гробниците в криптата или надгробните камъни в гробището.