Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 11

— За какво се отнася?

— Каза, че е спешно, иначе нямаше да те безпокоя.

— Спешно? — Най-близкостоящият човек от охраната се обърна любопитно. Уолт се запъти към черокито, за да говори на спокойствие. Седна зад волана и затвори вратата.

— И да не забравиш баща си — каза Нанси.

— Как да го забрави човек? — измърмори той в слушалката и запали мотора, за да включи климатика. — Добре, свържи ме.

— Вижте, не знаем точно на какво сме попаднали, но в новата епоха на обмяна на сведения — в думите на мъжа от слушалката ясно се долавяше сарказъм, — аз съм длъжен незабавно да предам информация от подобен калибър.

Нейт Капшоу говореше бавно, сякаш обмисляше всяка дума, преди да я каже на глас. Или пък, помисли си Уолт, внимателно преценяваше какво говори, в случай че някой ден запис от разговора им бъде представен в съдебната зала. Това го накара да наостри уши.

— Оценявам това — отвърна той.

— Наши работници намериха труп тази сутрин. Преди малко повече от час.

В главата на Уолт отекна тревожно предупреждение — защо ще търсят областния шериф на Блейн за намерен труп на летището в Солт Лейк Сити?

— Беше в чувал за трупове, напъхан в ниша над окачения таван в строителен обект между две от залите на летището. — Човекът звучеше предварително подготвен психически за този тежък разговор.

Слушалката подсилваше бързото дишане на Уолт.

— Намерихме трупа още топъл — каза Капшоу.

Шерифът здраво стисна волана с потната си длан.

— Защо го казвате на мен?

— Системата за видеонаблюдение в тази зала временно не работеше заради строежа. Но нещо накарало едно от моите момчета — бивш полицай в Роуд Айланд — да тръгне след някакъв мъж. Направо не е за вярване — хрумнало му, че може да са се познавали в минал живот. Това става по същото време, когато онзи от чувала може да е бил още жив. Моят човек губи мъжа от поглед в зала Д. Пълна лудница — точно зала Д е за регионалните полети. Та този човечец от чувала… Професионална работа. Без съмнение. Никакви документи за самоличност. Отрязани етикети от дрехите. Лицето му — накълцано. Премахнати пръстови отпечатъци. Някой и друг изваден зъб. Шибана кървава каша — да ме прощавате. Стремили са се да го подредят като Джон Доу и са успели. Работата е там, че… нито една камера в зала Д, говоря за работещите, не е заснела добре лицето му. Без майтап! Човекът се движи като шибан Баришников из залата. Винаги с гръб към камерите. После изчезва в мъжката тоалетна и оттам му губим следите.

— Но защо го казвате на мен? — отново попита Уолт.

— Седем самолета са излетели от зала Д в минутите, когато изгубихме онзи от поглед. Сега звъня подред на всичките седем дестинации и започвам от Сън Вали. Нали има някаква веселба при вас този уикенд? Чудесна възможност за нашия човек да си избере сериозна мишена.

— Изглежда, вече си я е набелязал — отвърна Уолт. — Обадете се в местното управление на ФБР и ги помолете да се свържат с Вашингтон. Мисля, че вашият Джон Доу ще ги заинтригува.