Читать «Смъртоносен уикенд» онлайн - страница 104

Повдигна се на пръсти и погледна към фоайето. Лиз Шейлър и Патрик Кътър стояха в центъра, плътно заобиколени от хора. Вътре блесна светкавица на фотоапарат и Уолт разпозна профила на Фиона. И въпреки виковете на тълпата, въпреки крясъците на О’Брайън и екипа му, опитващи се да разчистят района, въпреки хаоса и бъркотията, Фиона някак си го усети и погледна право към него през стъклото.

Разбра го без думи веднага щом видя, че сочи към хотела. Някой я избута встрани. Тя отново го потърси с поглед и му направи знак да се обърне наляво. Уолт се измъкна от блъсканицата, погледна нататък и зърна вратата.

Минута по-късно служебната врата към хотелските офиси — обикновено заключена в неделя — се отвори под носа му и той се озова очи в очи с Фиона.

— Ама че лудница — каза тя с блеснал поглед.

Вратата се затвори и глъчката отвън утихна.

— Разбрах кой е — обяви Уолт. — Отседнал е в хотела.

3.

Тревалян чакаше реда си във фоайето на „Сън Вали Ин“, за да премине през проверката на охраната. Опашката се виеше точно покрай дамската и мъжката тоалетна — недомислица в организацията, която вече предизвикваше негодуванието на околните. В дъното на коридора се виждаха вратите на банкетната зала.

— Кучето ви е великолепно — каза женски глас зад гърба му.

Благодари й, чудейки се дали тази жена или пък някой друг е забелязал, че до голяма степен той самият водеше кучето, а не обратното.

Опашката се придвижваше плавно напред; всички бяха наясно с рутинната процедура — жените сваляха тежките си бижута, мъжете оставяха телефоните си в пластмасовите кутии. Единствено на жената, която чакаше преди него, направиха и ръчна проверка след минаването през детектора за метал. Дойде и неговият ред.

— Здравейте, господин Наглър — поздрави го широкоплещест млад мъж от охраната. — Нека първо премине кучето.

Зареял поглед към тавана, Тревалян се обърна в посока на гласа. Протегна към мъжа дръжката на ремъците, опитвайки се да не изглежда прекалено развълнуван, и се постара да не улучи точно ръката му — непрекъснато си повтаряше, че е сляп.

Докато кучето стоеше встрани, той пребърка джобовете си. Извади мобилен телефон, няколко монети и устройство с големина на дистанционно за гаражна врата. Чудесно изигра търсенето на пластмасовата кутия и след като я намери, внимателно постави в нея вещите си.

— Какво е това? — заинтригувано попита мъжът от охраната и посегна към кутията.

Тревалян нарочно допусна:

— Мобилният ми телефон?

— Не, това, което прилича на дистанционно за гаражна врата.

Кучето премина през детектора за метал и алармата нададе вой.

— По-внимателно, моля ви! — пресилено остро извика Тревалян. Протегна се, намери ръката на мъжа и върна устройството в кутията. — Електрически нашийник. Още се обучава.

— Трябва да го пуснем през рентгена. Ремъците също.

— Няма проблеми. Разбира се. Само внимавайте да не избяга, моля ви.

Момчетата поставиха ремъците и нашийника върху лентата, а Тревалян нетърпеливо чакаше, докато трети човек от охраната ги следеше на монитора. Най-накрая го пуснаха да мине през детектора за метал и проверката приключи успешно.