Читать «Конспирация за короната» онлайн - страница 11

- Тогава къде, в името на Марибор, са тези писма? Лично ги оставих там. Четях ги, когато маркизът пристигна. Нямаше ме само за няколко минути. Как е възможно да изчезнат така?

Арчибалд пришпори ума си. Бе ги държал в ръце преди мигове. Бе ги заключил в сейфа си. В този факт беше убеден.

Къде са се дянали?

Виктор изпразни чашата си и се изправи.

- Ако не възразяваш, Арчи, ще тръгвам. Загубих ужасно много време.

- Виктор, почакай. Не тръгвай. Писмата са истински. Уверявам те, че ги имам!

- Разбира се, Арчи. Следващия път, когато решиш да ме изнудваш, по-добре приготви по-добър блъф - той прекоси стаята, мина през вратата и изчезна надолу по стълбите.

- По-добре помисли над казаното от мен, Виктор - викна подире му Арчибалд. - Ще открия тези писма! Ще го сторя! Ще ги занеса в Акуес-та! Ще ги представя пред двореца!

- Какво ще заповядате, милорд? - запита Брус.

- Почакай, глупако. Трябва да помисля - Арчибалд прекара треперещите си пръсти през косата и започна да крачи из стаята. Разгледа отново писмата. Наистина бяха различен тип пергамент от онези, които толкова пъти бе чел преди.

Въпреки увереността, че е прибрал писмата в сейфа, започна да дърпа чекмеджетата и да рови из обсипалите бюрото листове. Наля си ново питие и прекоси стаята. Откъсна вратичката на камината, разрови пепелта с ръжена в търсене на следи от прясно изгаряне. Объркан, Арчибалд хвърли празните писма в огъня. Изпразни чашата на един дъх и се строполи в един от столовете.

- Бяха точно тук - каза Арчибалд, озадачен. Бавно в ума му започна да се оформя отговор. - Брус, писмата трябва да са откраднати. Крадецът не би могъл да е отишъл далеч. Искам да претърсите целия замък. Запечатайте всеки изход. Никого не пускайте да излезе. Прислуга, стражи -никой да не напуска. Претърсете всички!

- Да, милорд - отговори Брус и сетне спря. - А да спра ли и маркиза, милорд?

- Не, тъпако, та той не разполага с писмата.

Арчибалд се втренчи в огъня, слушайки заглъхващите стъпки на Брус, докато последният тичаше надолу по стълбите. Остана в компанията на пращящите пламъци и стотиците неразрешени въпроси. Напрягаше мозъка си, но не можеше да разбере как крадецът е успял.

- Ваше Благородие? - боязливият глас на прислужника го измъкна от мислите. Арчибалд прониза с поглед подалата се през вратата глава, което я накара да си поеме допълнителен дъх, преди да продължи. - Ми-лорд, не искам да ви безпокоя, но изглежда в двора има проблем, който налага вашето внимание.

- Какъв проблем? - Арчибалд изръмжа.

- Не бях запознат с конкретните детайли, милорд, но е свързано с маркиза, сър. Бях изпратен да поискам присъствието ви... да попитам за почитаемото ви присъствие.

Арчибалд се спусна по стълбите, чудейки се дали старецът не се е строполил мъртъв на прага. Което не би било чак толкова ужасно. В двора намери маркиза - жив, но изпаднал в ярост.

- Ето те и теб, Белънтайн! Какво си направил с каретата ми?

- Какво?

Брус се приближи до Арчибалд и го отведе настрани:

- Ваше Благородие - прошепна в ухото му, - изглежда каретата и конете на маркиза са изчезнали, сър.