Читать «Подмененият» онлайн - страница 2

Не отговорих. Зяпах Алис Хармс, което си беше обичайното ми поведение, нещо като хоби.

Дани ме дръпна рязко.

— Маки, спри да се държиш като абсолютен пън и ни чуй поне веднъж. Наистина ли смяташ, че някой съзнателно ще избере лошото пред доброто?

— Хората невинаги знаят какво всъщност искат — казах аз, без да откъсвам поглед от Алис.

Тя беше облечена със зелена тениска с голямо деколте, което разкриваше горната част на гърдите й. Жълт стикер за донорство бе закачен точно там, където би трябвало да е зърното на едната й гърда. Беше прибрала косата си зад ушите и всичко това изглеждаше ужасно красиво.

Само дето можех да усетя кръвта — сладникава, металическа. Усещах аромата й в устата си, как се плъзга по небцето ми, и стомахът ми започна да се бунтува. Бях забравил за тази работа с донорството, докато днес сутринта не влязох в училището и не видях огромните, написани на ръка плакати.

Дрю ме удари още по-силно по рамото и реши да се избъзика с мен.

— Гаджето ти идва, пич.

Алис пресече закусвалнята заедно с други две от „цариците“ на гимназията, Джена Потър и Стефани Бийчам. Чувах скърцането от подметките на кецовете им, плъзгащи се по балатума. Звукът беше приятен и ми напомняше за есенна разходка из гората, когато стъпваш по изсъхнали, мъртви листа. Наблюдавах Алис, не че наистина се надявах на нещо.

Момичетата винаги са си падали по Розуел, не по мен. Той бе висок и някак ръбат, с плътни, красиви устни. През лятото се покриваше с лунички, косата му бе червена и падаше по раменете му, и никога не си бръснеше бакенбардите, но беше хубавец и ги привличаше. Или пък причината беше по-простичка — че бе като тях.

Аз бях странният — блед и зловещ. Русата коса може и да е преимущество при други, докато в моя случай бе само фон, на който още по-ясно се виждаше колко невъзможно черни бяха очите ми. Никога не се шегувах, не подхващах разговор. Понякога на хората им бе трудно дори само да ме гледат. Затова предпочитах да стоя на заден план. Но ето ме сега, по средата на закусвалнята и Алис идваше все по-близо. Устните й бяха розови. Очите й бяха много сини.

И вече бе точно пред мен.

— Здрасти, Маки.

Усмихнах се, но излезе май по-скоро като гримаса или потрепване от болка. Едно беше да я гледаш от другия край на стаята и да си мислиш как някой ден, евентуално, може би ще я целунеш. Съвсем друго — да разговаряш с нея.

Преглътнах и се опитах да формулирам някое от нормалните неща, за които си говореха хората. Но можех да мисля само за това как я бях видял миналото лято с униформата й за тенис и краката й бяха толкова загорели, че имах чувството, че сърцето ми ще спре от възхищение.

— Е, даде ли кръв? — попита тя, докосвайки жълтия си стикер. — По-добре ми кажи, че си го направил.

Когато отметна косата от лицето си, зърнах отблясък на нещо сребърно в устата й. На езика си имаше пиърсинг.

Поклатих глава.

— Не съм. Не понасям игли.

Това я разсмя. Внезапно, без причина постави ръка на рамото ми.

— Леле, това е толкова сладко! Добре, простено ти е, макар че си такъв женчо. Е, родителите ти изперкаха ли напълно заради последната драма? Нали знаеш за сестрата на Тейт Стюарт?