Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 161

След като прочете писмото за последен път, Тереза го нави и го запечата в бутилката. Завъртя бутилката няколко пъти, с мисълта, че затваря пълния кръг на своето пътуване. После, чувствайки, че не може повече да чака, тя хвърли бутилката възможно най-навътре в океана.

Тъкмо тогава се надигна силен вятър и мъглата започна да се вдига. Тереза постоя известно време, загледана безмълвно в бутилката, която започна да се носи по вълните към открито море. И макар да знаеше, че не е възможно, си представи, че океанът никога няма да я изхвърли на някой бряг. Искаше и се да пътува вечно към далечни места, които тя самата никога няма да види.

Когато след няколко минути бутилката изчезна от погледа ѝ, тя се обърна и тръгна обратно към колата си. Вървейки смълчана под дъжда, Тереза леко се усмихна. Не знаеше нито кога, нито къде, нито дали някога щеше да бъде намерена, но това нямаше значение за нея. Дълбоко в себе си беше сигурна, че Гарет ще получи писмото ѝ.

КРАЙ

Информация за текста

Nicholas Sparks