Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 14

Диана прочете бавно писмото, вдигна глава и погледна Тереза с насълзени очи. Значи не само на нея ѝ е подействало така.

— Толкова… толкова е прочувствено — рече накрая Диана. — Това е едно от най-трогателните неща, които съм чела напоследък.

— И на мен ми подейства така.

— Значи си го намерила на брега? Докато тичаше ли?

Тереза кимна.

— Не мога да си обясня как е била изхвърлена бутилката тук — продължи Диана. — Заливът е толкова закътан от останалата част на океана. А за Райтсвил Бийч никога не съм чувала.

— Нито пък аз. Но изглежда, е била изхвърлена снощи. И ако не се бях загледала, щях да я подмина.

Диана поглади с длан листа и се замисли за миг, преди да заговори:

— Интересно, кои ли са тези двама? И защо го е запечатал в бутилка?

— Нямам представа.

— А не ти ли е любопитно да научиш?

Тереза наистина изпитваше любопитство. След като го прочете първия път, прочете го още веднъж и още веднъж. И си помисли, какво ли е да има до себе си човек, който да я обича така.

— Да, малко. Но какво от това? Няма начин да разбера.

— Какво ще правиш с писмото?

— Може би ще го задържа. Не съм се замисляла.

— Хм. — По лицето на Диана се изписа неразгадаема усмивка. После: — Как беше навън?

Тереза отпи глътка плодов сок, който си бе наляла междувременно.

— Добре. Изгревът на слънцето е наистина великолепна гледка. Сякаш целият свят пламтеше.

— Била си замаяна поради недостиг на кислород. Тичането ти го отнема.

Тереза се развесели.

— Значи да разбирам, че няма да идваш да тичаш с мен тази седмица.

Диана се пресегна за чашата си с кафе и с израз на съмнение отвърна:

— В никакъв случай. Моята гимнастика се свежда до разхождането на прахосмукачката из къщата в края на всяка седмица. Можеш ли да си ме представиш навън как подтичвам и пъшкам? Като нищо ще получа сърдечен пристъп.

— Веднъж свикнеш ли, ще се чувстваш много бодра след това.

— Възможно е, но аз вече не съм млада и стройна като теб. Доколкото си спомням, тичала съм само веднъж, когато бях малка и кучето на съседите избяга от двора и ме подгони. Толкова силно тичах, че цялата станах вир-вода.

Тереза се разсмя с глас, после попита:

— Е, какъв е планът за днес?

— Мислех да пообиколим магазините и да обядваме в града. Настроена ли си за нещо такова?

— Точно това си мислех, че ще предложиш.

Двете жени обсъдиха на кои места да отидат. После Диана стана и влезе вътре, за да си налее още една чаша кафе. Тереза я проследи с поглед.

Диана беше петдесет и осем годишна и имаше кръгло лице. Носеше косата си, започнала бавно да се прошарва, късо подстригана и се обличаше без излишна суета. За Тереза тя беше най-свестният човек, когото познаваше. Имаше големи познания върху музиката и изобразителното изкуство и от кабинета ѝ винаги долитаха звуци от произведения на Моцарт и Бетовен, които се смесваха с шумната глъчка в новинарската редакция. Живееше в свой свят на оптимизъм и весело настроение и всеки, който я познаваше, я обожаваше.