Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 40

— Изглежда вашата климатична инсталация не е в ред — заговори Фоусел. — Да повикам ли механик, за да я поправи?

— Нищо й няма на инсталацията, просто се адаптирам към дисианския климат. Нещо друго да има, Фоусел?

Помощникът го изгледа със зле прикрито недоверие. Явно не бе разбрал истинската причина задето бе изключил инсталацията. Постави на масата купчина папки.

— Това са докладите, тук е всичко, което успяхме да научим за дисианците. Не е кой знае какво, но като се има пред вид анти-социалното поведение на жителите от този пропаднал свят, си е цял подвиг. — Хрумна му нещо и той присви злобно очички. — Не зная дали има значение, но някои от хората ми се чудят защо този път туземците се свързаха с нас. Как стана така, че ги накарахте да ви помогнат? Никога досега не сме успявали да общуваме дори за най-обикновени неща с тях, а вие едва кацнахте и спечелихте един от тях на ваша страна. Хората ни са доста изненадани, че един новодошъл, все още незапознат с обстановката, се е справил… — той млъкна по средата на изречението. Едва сега забеляза, че лицето на Брайън бе пребледняло от яд.

— Не зная какво си мислят или говорят хората ти — нито ме интересува. Дошли сме тук, за да се свържем с дисианците и да спрем тази самоубийствена война. За един ден успях да направя много повече, отколкото всички вие, откакто сте пристигнали. Постигнах го, защото ме бива повече в работата от вас. Това е всичко, което трябва да научиш. Свободен си.

Фоусел се завъртя гневно на токове и излезе — за да разкаже на останалите какъв робовладелец са им изпратили за началник. Така още повече щеше да подхрани омразата им, но тъкмо това целеше. Не биваше по никакъв начин да разкрива колко зелен е всъщност. А и малко разнообразие в емоциите, например омраза, вместо отчаяние, вероятно щеше да ги поразбуди. По-лошо едва ли можеше да стане.

На плещите му тежеше огромна отговорност. За първи път, откакто бе стъпил на тази варварска планета, Брайън имаше време да обмисли всичко насаме. Знаеше, че се е захванал с почти непосилна задача. Нямаше никаква представа за този свят, нито за силите, въвлечени в конфликта. Намърда се тук, в директорския кабинет и пое управлението на организация, за която допреди няколко седмици не беше и чувал. Дали нямаше да е по-добре, ако остави работата на другите?

Имаше само един възможен отговор и той бе отрицателен. Докато не открие някой, който да е по-добър от него, той бе единственият способен да се справи с проблема. Пък и нали в това се бе постарал да го убеди Айджел — че Брайън е единственият, който би могъл да успее на това трудно място.

Сега не беше време за съмнения. Освен всичко останало, решаването на случая бе и въпрос на чест. Също като него, Айджел бе анвхарец и Победител. Някой би определил подобно отношение като провинциално. Та нали вселената беше безкрайна, а и Анвхар сигурно беше ужасно далеч от тук. Ала за Брайън, останал сам, сред чужди и враждебно настроени хора, честта не беше нещо маловажно. Беше задължен на Айджел и щеше да направи, каквото се изискваше от него.