Не мога да мръдна навънпред вратата ми дебне някакъв пънс дъждобран,пуши цигара.Но.Аз си го описах в дневника,а и пликовете подредени сана леглото,облени в кървавата светлинаот рекламата над бара срещу моята врата.Той знае, че ако умра(или за малко някъде почезна)дневникът ще отпътува и всичко се разчував ЦРУ Вирджиния.500 плика, купени от500 будки и всеки различени 500 тетрадкис 500 страници всяка.Готов съм.Оттук го виждамцигарата му блещукаточно над яката,а някъде в метрото, мъж предъвква мойто имезастанал под реклама за „Черно кадифе“.Мъже разговарят за мен в тъмни стаи.Звъни телефонът, но чува се само мъртвешки хрип.В бара отсреща чипонос револверв тоалетната, от ръка на ръка преминава.На всеки куршум пише моето име.Моето име го има във черните папкимоето име го търсят във всеки некролог.Разследват и майка ми;тя, слава богу, е мъртва.Но те й изследват почеркаи разглеждат всяко кръгче на Ръ-тои чертичка на Тъ-то.Брат ми е с тях. Май вече ви казах?Жена му — рускиня,а той все ме карада попълвам разни формуляри.Всичко си ми е в дневника.Слушай…слушай,внимателно слушай:ти трябва да слушаш!В дъжда, на автобусната спирка,черни гарвани с черни чадъриуж поглеждат към своите часовници,въпреки че не вали. Очите им — сребърни долари.Има броячи платени добре —плаща им ФеБеРеповечето са от чужденците,които се шляят по улиците.Измамих гислязох от автобуса на 25-та и Лекскъдето пък ме дебнеше таксиметров шофьор.В стаята над мен една старицае включила електровакуумна подслушвачка на пода.Тя изпраща лъчи по моята елинсталация,затова пиша в тъмнотона светлината от баровата реклама.Всичко зная, без измама.Изпратиха ми куче на кафяви петнас радиопредавател в носа.Удавих го в умивалника и всичкоописах в папката за приключени дела.Вече не гледам в пощенската кутияВсички картички са с експлозиви.(Махни се! Проклетник!Махни се, познавам големи клечки!Казвам ти — знам много големи клечки!)В столовата слухтят микрофони,сервитьорката дава ми сол, но аз познавам арсеника.Или жълтия вкус на горчицата,прикриващ горчивия дъх на бадеми.Виждах странни светлини на небетоСнощи черен човек без лице, пропълзял девет милипо каналите, показа глава в тоалетната,за да чуе разговорите по телефонас хромиран наушник.Разбра ли, човече, всичко чувам.Видях отпечатъци от калните му пръстипо порцелана.Не отговарям сега по телефона,казах ли ти вече?Те планират да залеят земята с мътилка.Те планират грабежи.Те имат психолози,препоръчващи странни секс-пози.Те правят разхлабителни за пристрастяванеи супозитори, предизвикващи изгаряне.Те знаят как и слънцето да изгаснес техните оръдия страшни.Посипвам се с лед — казах ли ти вече?Това омаломощава инфраскопите им.Знам заклинания и нося муски.Може би мислите, че съм ваш,но мога да ви унищожавсеки миг.Всеки миг.Всеки миг.— Да желаете кафенце?Казах ли ти, че не излизам навън?Пред вратата ми дебне някакъв пън вдъждобран.
