Читать «Междупланетните войни на Марта Матева» онлайн - страница 4

— Защо пък не? Там и без това се събличат.

— За тая гледка бих платил. Марта, няма ли да излезеш най-после от инфантилната си възраст?

— Няма. А ти не се преструвай. На теб най-много ти харесва точно това мое качество. Имаш възможност да ме поучаваш, покровителствуваш и да се считаш по-умен. А и всички ме намират очарователна.

— И новият диригент? — уж незаинтересовано подхвърли Матев.

— Няма как.

— Тогава аз пък ще дойда с теб на репетиция.

— Бива. Ама ще ми купиш сладолед с бадеми. Не прави страдалчески гримаси, а ми подай чантата. Лельо Ано — и тя побутна дремещата бавачка, — ние тръгваме. Къде ми е гребенът? Ух, че съм се разскубала…

Бавачката се засмя самодоволно:

— А той знаеш ли как се е научил да ме скубе?

— Скуби го и ти! — отсече Марта. — Довиждане.

Над града трептяха изпарения от снощния дъжд. Тегнеше задуха, сгъстяваше…

— Не ти ли се струва, че това наоколо, е толкова притиснато и сгърчено, че чак пищи? — попита Марта.

— Време е! — казаха Ония. — Тя ни усеща и когато е будна!

И веднага у всички се спря мисълта:

— Да се унищожи незабавно!

Но някъде в центъра се образуваше отрицанието:

„Да се изследва мисленето й, да се узнае как тя може да ни улавя.“

— Трябва да се бърза. Тя по неведоми пътища схваща намеренията ни. Знае даже и начина, по който може да ни попречи…

Центърът упорствуваше:

„Тя е безсилна. Тя смята сънищата си за забавни и страшни гледки. Способността, която притежава, е непозната на другите хора. Те не й се доверяват.“

— Ако мислите й попаднат у професора, той ще ги употреби против нас. Застрашени сме. Нека я заразим с фиторея!

Центърът настоя:

„Да не се бърза. Да се намери най-приемливата и естествена смърт.“

В Ония засноваха идеи за убийство.

— Катастрофа!

— Сърдечен удар!

— Пропадане на сцената!

— Скъсване на електрически проводник!

— Топлинен удар!

Центърът претегли предложенията и обяви:

„Топлинен удар!“

Изведнъж Марта задиша тежко, потътри токчетата си и изстена:

— Матьо, непоносимо ми е горещо.

— И на мен. Потрай. След минута ще сме на хлад в операта.

— А, не, не мога, не мога — глезено заповтаря тя, свали обувките си, съвсем естествено влезе в басейна край градината и застана под водоскока.

Мъжът й се вкамени. Чак това не бе очаквал. Когато се съвзе простена:

— Моля ти се! Марта Матева си!

Някакьв скучаещ фотограф дотича, захвана да й снимки и да блъска мъжа й, който му пречеше:

— Но разберете, сензационно е! И какво лошо? Малко ексцентричност е отлична реклама. Прочутата Марта Матева! Нимфа!

А нимфата Марта Матева се усмихваше блажено под хладните струи.

— Сега, ако можеше да ми донесеш и обещания сладолед!

Ония преценяваха:

Държането й е необичайно. Тя не е нормална. Затова усеща. В човешката структура има нещо неузнаваемо.

Центърът решаваше друг въпрос:

„Да се отхвърли топлинният удар. Да се използува вариантът със сцената.“

Марта излезе развеселена от изкуственото езеро, приглади мократа си рокля, поправи влажната си коса, обу се и пое към операта. Мъжът й още спореше с фотографа.

Тя влезе в гримьорната, съблече се, простря дрехите си да съхнат и заоблича костюма на Леонора.