Читать «Каушитаки упанишада» онлайн - страница 10

8. Трябва да се познае не речта, трябва да се знае говорещия; трябва да се познава не вкус, трябва да се знае вкусващия; трябва да се познава не действието, трябва да се знае действащия; трябва да се познават не радостта и мъката, трябва да се познава усещащия радост и мъка; трябва да се познават не блаженството, любовното удоволствие и пораждането, трябва да се знае изпитващия блаженство, любовно удоволствие и пораждане; трябва да се познае не ходенето, трябва да се знае ходещия; трябва да се познава не ума [манас], трябва да се знае обладаващия ум. Това наистина са десетте части на съществуващото, отнасящи се към разума [праджна]; тези десет части на разума се отнасят към съществата, защото ако не бяха частите на съществуващото, нямаше да има и части на разума; а ако не бяха частите на разума, нямаше да има и части на съществуващото,

9. защото никаква форма не е възможна без тях. Той наистина не е многоформен. Както в каруцата обръча на колелото се опира на спиците, а спиците — на главината, така частите на съществуващото се опират на частите на разума, а частите на разума се опират на дишането. Дишането е атма на разума, блаженство, то не остарява и е безсмъртно. Който така знае, не става по-голям от добри дела и не става по-малък от лоши. Защото наистина само той подтиква към добри дела този, когото иска да отведе от тези светове. Наистина само той подтиква към лоши дела този, когото иска да отведе надолу. Той е пазител на световете, той е господар на световете, той е властелин на всичко. Той е моят атма, това трябва да се знае. Той е моят атма, това трябва да се знае.

Четвърта глава

1. Гаргя, синът на Балаки беше наистина учен и прославен. Той живееше сред жителите на Ушинара, Ваша и Матся, Куру и Панчала, Каши и Мизеха. Той отиде при Аджаташатру [цар на] Каши и му каза: „Искам да ти разкажа за Брахма.“ Аджаташатру отвърна: „Ще ти дадем хиляда [крави]!“ При тези думи хората тичаха и викаха: „Джанака, Джанака!“ ( В слънцето е величието, в луната е храната, в мълнията е истината, в гърма е звукът, във вятъра е Индра Вайкунтха, в пространството е пълнотата, в огъня е непобедимостта, във водите е горещината — това за божествата. Сега за атма: в отражението е подобието, в сянката е двойникът, в ехото е животът, в съня е смъртта, в тялото е Праджапати, в дясното око е речта, в лявото око е истината.)

2. Синът на Балаки каза: „Аз почитам този пуруша в слънцето.“ Аджаташатру му отвърна: „Да не говорим за него. Него, великия, с бели дрехи, възвишения, аз почитам като най-главния от всички същества. Този, който го почита така, става възвишен, най-главен от всички същества.“

3. Синът на Балаки каза: „Аз почитам този пуруша в луната.“ Аджаташатру му отвърна: „Да не говорим за него. Аз го почитам като атма на храната. Този, който го почита така, става атма на храната.“

4. Синът на Балаки каза: „Аз почитам този пуруша в мълнията.“ Аджаташатру му отвърна: "Да не говорим за него. Аз го почитам като атма на истината. Този, който го почита така, става атма на истината.