Читать «Дяволския остров» онлайн - страница 162

Моментът беше критичен. И аз почувствах облекчение, когато дойде старшият офицер да ме смени от дежурство.

Може би той ще има повече щастие от мен и ще успее да убеди този полудял.

За щастие в същата минута караулният извика:

— Платно!

— Това е китоловец! — добави първият офицер. — Дявол да го вземе, това е „Дръзката Сара“.

Видът на „Дръзката Сара“ доведе нашия капитан до крайната степен на екзалтация. Такова беше впечатлението на всички от екипажа, дето знаеха за съперничеството между двамата капитани.

Въпреки бурното море и съседството на скалите беше ясно, че всички, както и самият капитан, желаят да се възползват от случая, за да се състезават със съперника. Даже първият офицер, когото смятах за доста благоразумен, бе увлечен като другите. Почти пожелах между нас в този момент да бъде Кофън с неговия непоклатим авторитет.

— Той се връща — извика капитанът — и застава неподвижно. Дали не му се е случило нещо?

После отново погледна с далекогледа.

— Не — продължи той, — нищо му няма на кораба. Какво мисли Босток, та стои на едно място?

— Може би — забеляза старшият офицер — „Сара“ не се чувства достатъчно силна да върви в такъв вятър. Това е хубаво за „Летящият облак“.

— О, да, този път сте прав! — каза капитанът, като се изчерви от удоволствие.

Думите на старшия офицер бяха така ласкави за „Летящият облак“.

— Ей сега ще покажа на Босток на какво е способен „Летящият облак“.

И той даде заповед да се вдигнат и последните платна. Тази заповед можеше да ни струва скъпо, ала никой не се осмели да каже и дума. Всичко бе изпълнено буквално.

Струваше ни се, че всеки миг корабът ще изскочи от морето. Водните планини се надигаха, тичаха след него и не можеха да го догонят.

— Внимавайте при кормилото! — извика капитанът на двамата моряци, стоящи пред колелото на кормилото. — Да се държи посока към мачтата на „Сара“!

— Предполагам, капитане, че нямате намерение да минете редом със „Сара“? — боязливо попита старшият офицер.

Забелязах как той започваше да проявява признаци на безпокойство.

— Достатъчно близко е, за да поговорим — сухо отвърна капитанът. — Това е моето намерение. Дайте ми рупора.

— Маневрата не е от леките — настояваше старшият офицер. — Помислете — при такова море!

— Великолепна маневра! Лесно ще я направя, стига кормчиите да не спят.

Двамата нещастни кормчии не мислеха и да спят, те имаха толкова много работа, без да се смята тревогата, която растеше от минута на минута.

Без нито дума повече капитан Дринкуотър влезе с рупора в ръка в една от висящите на борда лодки и седна с величествена поза.

През това време капитанът и офицерите на „Сара“ с недоумение се питаха къде отиваме. Имахме вид, сякаш преследваме някаква джонка с китайски пирати или малайска лодка от Целебес.

— Хей, кораб, кормилото наляво! По-скоро наляво! — крещеше капитан Босток. — По-скоро или ще скочите върху нас.