Читать «Вълшебниците от Ксанаду» онлайн - страница 20

От черния костюм на стената се разнесе звън. Брил с усмивка прибра старата си броня, а с нея и огъня, ужаса и парализата, застинали в мощните й съвършени оръжия. Той отвори вратата със замах, втурна се към спускаемия апарат, който чакаше вън, и захвърли старата си униформа на пода, цялата разнебитена, един пашкул, от който пеперудата е изхвръкнала. Сияещ и въодушевен, Брил скочи в машината и тя се стрелна в небето.

Само седмица след завръщането му на Кит Карсън в системата Съмнър новата дреха беше многократно размножена и изпробвана.

Само за месец бяха раздадени около двеста хиляди туники, като осемдесет фабрики работеха на двусменен режим.

Само за година милионите на планетата се унифицираха под блясъка на дрехата, както никога дотогава. Волята на ръководителя привеждаше в движение всички едновременно, като марионетки.

След това в поразителен унисон те всички замъждукаха и помръкнаха, беше време за потапянето в млечната киселина, за което Брил узна на Ксанаду. В паниката нямаше време за проби и колебания. Веднъж вкусено, подчинението на бляскавите тълпи събуди големи апетити. Една седмица всичко вървя добре…

А после, както бяха предвидили проектантите на Ксанаду, към ограниченото действие на първите два сегмента от черния колан се прибави и това на останалите.

Милиард и половина човешки същества, приобщени към тайните на музиката, изобразителните изкуства, техниката, сега узнаха и що е философия, логика и любов, съчувствие, съпреживяване, великодушие. Вече ги обединяваше не подчинението, а идеята за общия им произход. Чувствуваха се част от хармоничното единство на Вселената.

Хора с такава душевност и придобили толкова умения, не могат да бъдат роби. Веднъж просветлени, те бяха обзети само от един стремеж — да бъдат свободни. Когато някой от тях получеше висшето усещане за свобода, той ставаше специалист в тази насока, после други го надминаваха и така до момента, когато милиард и половина човешки същества не притежаваха талант, по-велик от този, да се чувствуват свободни.

И така, със старата култура на Кит Карсън беше свършено. Там се зароди нещо ново, чието влияние изпитаха и съседните планети.

И понеже Брил знаеше каква е мисията на сенатора, поиска да я изпълни, и успя.

Оплели ръце, Танайн и Нина тихо си пееха, когато в нишата звънна чаша.

— Ето, пристигна още един — обади се Уонайн, който беше седнал в краката им. — Интересно, него пък какво ли ще го накара да си изпроси, да поиска назаем или да открадне от нашите колани?

— Това е без значение — отвърна Танайн, като се протегна блажено, — важното е, че ще го получи. Кой е той, Уонайн, неговата машина ли вдига такъв адски шум от другата страна на малката Луна?

— Не — отвърна Уонайн. — Онзи още си стои там и надава викове, като си въобразява, че ние не знаем за пристигането му. Не, това е корабът, който се носи над областта Флийт Уинг от две година насам.

— Значи с тази победите ни стават осемнадесет?

— Деветнадесет — поправи го Нина унесено. — Добре помня, защото осемнадесетата беше този, който току-що си тръгна, а седемнадесетата — малкият смешен Брил от системата Съмнър. Тан, за известно време този мъж беше влюбен в мене.