Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 43

II

Когато променя някой свой навик, човек често не разбира, че се разделя с начина на живот, с който е свикнал. Когато почна да яде с пръчици, Стьопа почувства, че ще е много по-уместно, ако стане привърженик на азиатската кухня. Това не се оказа сложно — тя всъщност му харесваше. След като стана адепт на темпурата и на супата от перки от акула, Стьопа разбра, че на тази трансформация много ще й върви хубав чай. И започна да пие зелен чай, а от него първо мина на бял и после на улун.

Доставяха му чая от една разположена на територията на парк „Горки“ кантора със странното име ГКЧП, което му напомняше за ЧК. С тези букви, стилизирани като китайски йероглифи, беше украсено всяко пакетче „Желязната Гуанън“ или „Големият Червен халат“, любимите му сортове. Освен това пакетчетата бяха украсени и със златния йероглиф „път“ и до него страшното четирибуквено съкращение можеше да се възприеме като конкретизация на неясно философско понятие.

Стьопа попита какво все пак означава съкращението и му отговориха, че се разшифрова като Градски клуб на чайните промени. Беше доста интригуващо и подтикваше към по-нататъшни въпроси. По този начин Стьопа се запозна с гадателя Простислав, главен консултант и духовен учител в клуба.

Простислав приличаше на Кошчей Бессмертни от приказките, обаче изживяващ кризата на средната възраст. Всичко у него говореше, че е осведомител на ФСБ — осемте триграми на мръсната му шапка, нефритеният дракон на хлътналите му гърди, бродираните с феникси сини копринени гащи и трите кристални топки, които толкова ловко въртеше в шепа, че изобщо не се чукваха една в друга. Когато засвири на китара и запя, подбелил очи, казашката „Ой не вечер“, Стьопа почти съвсем се убеди в подозренията си. А когато Простислав му предложи да се друсат с ЛСД, отпаднаха и последните съмнения.

Увереността му в това беше толкова пълна и дотолкова ирационална, че Стьопа дълго не можа да разбере откъде се е взела. Отговорът дойде, когато се обади на Простислав веднага след един разговор с Лебедкин. Простислав се смееше точно като Лебедкин, но спираше точно миг преди момента, когато в смеха на капитана прозвучаваше онова леденото и гадното — и се долавяше само намек за него. Въпреки това приликата беше толкова голяма, че Стьопа веднага започна да се отнася към Простислав с внедрено от живота подозрение.

Никога не се беше страхувал от хората с подобна ориентация, защото нямаше порочни навици, които те биха могли да използват. Напротив, стремеше се да е по-често сред тях, та властта да може да вижда през възможно повече шпионки, че няма какво да крие. И затова продължи да се среща с Простислав и скоро между двамата възникна нещо като приятелство, което много пасваше на новия навик на Стьопа да яде с пръчици.