Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 148

Какво не ти е ясно? Никога ли не си гледал бизнес-нюс? Когато акциите падат, има червена стрелка, сочеща надолу, когато се качват, стрелката е зелена и сочи нагоре. Тук е същото. Запомни, зайчето ми, Акико чака от тебе малко икономическо чудо. Ако я галиш правилно, тя ще ти прави „О-о-ой!“ А ако прави „Хи-хи-хи!“, значи не я галиш правилно. Когато всички мъниста позеленеят, ЙЦУКЕН, ще чуеш пълния със сладостна нега вик „Оох-ауу“, това ти е бонус от Акико.

Аха, ти взе ветрилото „прилеп“ — спомен от миналото лято. Искаш да погъделичкаш с него малките кафеникави зърна на Акико, щръкнали като любовни стрели? Хи-хи-хи! Гледай гердана, гердана гледай. Три мъниста вече са червени. Хи-хи-хи! Вече шест. Ама помисли малко. Защо им е на нормалните хора ветрилото? Правилно! Да си веят. Или да веят на друг. Навсякъде. О-о-ой! О-о-ой! О-о-ой! Хи-хи-хи!

Не, ЙЦУКЕН, ако Акико прави „Хи-хи-хи!“ след няколко „О-о-ой!“, значи трябва да измислиш нещо ново, иначе може да й омръзнеш. И недей да зяпаш. Трябва да набираш точки, а когато Акико прави „Хи-хи-хи!“, ти ги губиш. Опитай да й повееш и на други места. Хи-хи-хи! Хи-хи-хи! О-о-ой! О-о-ой! О-о-ой! Хи-хи-хи! Хи-хи-хи!

Махни го вече това ветрило. Омръзна ми. Стига. Дай нещо друго… Фибата? Не знам, ИЦУКЕН, опитай. Искаш да я прекараш по тъмните вдлъбнатини на подмишниците? Хи-хи-хи! Да боцнеш смуглата кожа на корема! Хи-хи-хи! Да докоснеш тайното място, скрито от изящно надигнатото бедро? Хи-хи-хи! Да погъделичкаш петата с цвят на зряла праскова? О-о-ой! О-о-ой! О-о-ой! Хи-хи-хи! Четчицата за туш? Да не би да искаш да напишеш стихотворение на Акико? А, ясно. О-о-ой! О-о-ой! О-о-ой! Гледай ти, получи се. Един съвет, ЙЦУКЕН. Ако топнеш четчицата в бутилката саке, за едно погалване ще получиш два пъти повече точки… Само внимавай да не я изпуснеш в бутилката, после ще трябва да я излееш, а пък тук няма кофа…

Какво? Бавно се зарежда? Сигурно маймунката Мао е седнала на жиците, често го прави. Не искаш ли да й купиш вишновка, ЙЦУКЕН? Мао! Слез оттам. Ела тук, сега ще ти… Какво? Не, тя не пие саке. Мао, иди си поиграй с ветрилото. Та докъде бяхме стигнали? Четчицата за туш? О-о-ой! О-о-ой! О-о-ой! Хи-хи-хи! Старото писмо от навремето скъп човек? Хи-хи-хи! Дългият корен от аир? О-о-ой! О-о-ой! О-о-ой! Хи-хи-хи! Целебните топки кусудама, украсени с пъстри пискюлчета? О-о-ой! О-о-ой! О-о-ой! Хи-хи-хи! Препарираният славей? Хи-хи-хи! Шапчицата ебоси? О-о-ой! О-о-ой! О-о-ой! Хи-хи-хи! Пакетчето, увито в зелена хартия и вързано за борова клонка? О-о-ой! О-о-ой! О-о-ой! ЙЦУКЕН, сигурен ли си, че не искаш да купиш вишновка на маймунката Мао? Да, разбирам. О-о-ой! О-о-ой!! О-о-ой!!! Оох-ауу!!!

Колко щастлива ще е Акико, ако утрото никога не настъпи! Но луната вече се е забулила с воала на утринната мъгла и наближава часът на раздялата. Колко мъчително дълъг ще е денят без теб, ЙЦУКЕН!