Читать «Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)» онлайн - страница 8

Ето защо в настоящата скромна книга ще се помъча да разгледам и обясня само най-простите и примитивни от антигравитационните двигатели. Това по мое мнение са жироскопните антигравитационни устройства, работещи на принципа на ротиращите маси, или полета, или и на двете заедно.

В събирането на информация и изследването на най-различни и несвързани съобщения за антигравитационни двигатели, винаги съм използвал единствено метода на културната антропология на митовете и легендите, който бях научил от лекциите по социална антропология, слушани през моите три години следване в магистърския курс на социологическия факултет на Калифорнийския университет в Лос Анжелис. Този метод не е нищо повече от просто „филателистично“ събиране на първоначално несвързани помежду си истории за моята любима тема — антигравитацията, без абсолютно никакво по-нататъшно редактиране, коригиране, натъкмяване или „полиране“.

След като 20 години събирах буквално от четирите краища на Земята тази огромна колекция от истории, митове и легенди за антигравитационни апарати, отхвърляни в същото време с лека ръка от академичните физически среди по света като „таблоидни басни и измислици“, един ден случайно се сетих за Хайнрих Шлиман и начина, по който той беше открил Троя, базирайки се изцяло само на подобни „шизофренични слухове“ за невероятните небивалици на древногръцките герои. Той беше открил фантастичната Троя на гръцките митове, след като прочел „Илиадата“ и воден от своята непогрешима интуиция просто решил, че многобройните предания и легенди в нея отразяват действително съществували древни хора и реални събития, а не са рожба на развинтената фантазия на Омир, опиянена от хубавото гръцко вино. Както и Шлимановите идеи са били отхвърляни от историците и археолозите по неговото време като „налудничави видения“ и „злостни подигравки“ по адрес на техните академични позиции по въпроса, така по същия начин и планините от истории за антигравитационни устройства, които бях събрал през последните 20 години, винаги са били енергично осмивани и дискредитирани като „лунатична наука“ от маститите корифеи на теоретичната и експериментална физика на този век.

Точно както Шлиман беше триумфално открил своята Троя напук на цялата академична общност, базирайки се в своите търсения на нищо повече от „съмнителна митология и непотвърдени слухове“, точно по аналогия на неговия успех и аз се запитах един ден дали не би могло да има все пак някаква голяма истина, погребана и под тази планина от непотвърдени, полупотвърдени, или съмнително доказани „безотговорни измислици“ за антигравитационни машини и експерименти, появили се в периферията на медиите и общественото съзнание през последните 150 години.

По същия начин един друг смел немски мечтател, основателят на Обществото за древните астронавти, Ancient Astronaut Society, — Ерик фон Деникен — събра през последните 40 години огромна колекция от исторически източници, която го наведе на предположението за многократни посещения на нашата планета в древността от многобройни извънземни цивилизации-учители. Деникен просто прие, че всички истории и митове за посещения на представители на различни космически цивилизации на Земята разкриват истинските факти, а не са фантазии, измислени от „болни примитивни мозъци“. Въоръжен с това смело предположение, той успя след време да открие десетки материални доказателства — произведения на изкуството, паметници и храмове по цялата планета, подкрепящи хипотезата му за посещенията на древните астронавти-учители във всички кътове на Земята.