Читать «Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)» онлайн - страница 12

От съвременните да се прехвърлим сега към древните източници на „въртеливи откровения“. Индийските свещени писмени паметници като „Махабхарата“ разказват за съществуването в древността на летящи огнени колесници, или вимаани, дадени на древните герои от техните извънземни учители-астронавти. В тези епоси можем да прочетем историята за огнената битка във въздуха между двама такива герои. След поредния сблъсък и въздушния таран, победителят успял да изхвърли от колесницата на своя опонент най-важната нейна част, наподобяваща воденичен камък, която именно позволявала на вимааната да лети. Тук отново виждаме, че геометрично тяло с ротационна симетрия около вертикалната ос, какъвто е сплескания като пита воденичен камък, отново е магическия ключ, позволяващ на антигравитационната вимаана на нашия древен пилот-изтребител да се рее в небето.

От древните епоси можем да се прехвърлим към съвременните модерни философски откровения на XX век, като книгата „Урантия“ например. Тя представлява следващото Триединно откровение към жителите на планетата Земя, получено от тази висша вселенска йерархия след „Новия завет“. В многобройните статии, посветени на проблемите на фундаменталната вселенска физика в нашата част на локалната група от дузина галактики, се споменава за способността на жироскопа да не се „подчинява“, да не се поддава на гравитацията — т.е. да се „изолира“ чрез своето въртене от нейното действие. Наблюдателният читател ще забележи, че той обикновено се върти около вертикалната ос спрямо земната повърхност (Урантия, 1).

През 1952 г. немското списание „Дас уфер“, публикува серия статии върху немските летящи чинии, като авторът беше употребил още в самото заглавие тази магическа и толкова забранена от модерната физика дума „летящ жироскоп“. Статиите бяха озаглавени „Летящите чинии — не са ли това немски летящи пумпали?“, „Fliegende Untertasse=Deutscher Flugkreisel?“. На немски думата Kreisel значи не само пумпал, но и жироскоп. На 2.IV.1959 г. друго немско списание — „Хайм унд Велт“, също публикува статия, в която употреби ключовия термин „летящ жироскоп“ още в заглавието: „Flugkreisel, irdisch“. Директният му превод значи „Земни летящи жироскопи“, като контекста на статията е, че около Земята се наблюдават не тайнствени извънземни летящи чинии, а обикновени летящи жироскопи, произведени в Германия още по времето на войната.

В книгата „Урантия“ се споменава и фактът, че антигравитационния потенциал на едно физично тяло е пропорционален на неговата маса и на скоростта му на въртене (Урантия, 2). Както ще видим в следващите глави, наистина какво по-добро обобщение на цялата антигравитационна физика на тайните проекти за чинии-изтребители на Третия райх би могло да се намери в световната литература от това просто резюме?

1.3. Таблоидни и вестникарски потвърждения на жироскопната антигравитация.

За официалната академична наука уфологията винаги е била една „маргинална наука“, а откровен честата литература — нищо повече от „шизоидни брътвежи“. Затова нека сега да разгледаме набързо и няколко малко по-надеждни и проверяеми източници, като жълтобулевардните таблоидни и вестникарските, след като приключихме с най-съмнителните от академична гледна точка уфологични и откровенчески източници на потвърждения на нашата хипотеза, че въртенето около централната вертикална ос при летящите чинии може би има някаква връзка с генерирането на антигравитационните ефекти от техните двигатели. Много от споменатите в популярната преса изобретатели са все още живи, и могат да се интервюират, или даже още по-страшно за академичната общност — техните прости експерименти могат да се повторят с малък бюджет и подръчни средства от всеки читател, за когото не приетите без лична проверка научни догми, а лично-проведените експерименти са критерия за истината в антигравитационната реалност.