Читать «Освободителят» онлайн - страница 138

Убитият войник рязко изметна двете си ръце над главата и, извършвайки последния в краткия си живот невероятен скок нагоре, сякаш искаше да се хване за облаците, отметна глава назад, както не може да го направи още жив човек. Сигурно в този най-последен момент неговите вече мъртви очи са се срещнали със спокойния поглед на палача. А ехото на изстрела бавно се търкулна към далечната гориста верига, строши се в нея, залая.

Тялото на войника падаше много бавно — като кленов лист в тих есенен ден. Все така бавно палачът отстъпи крачка настрана, правейки място на падащото тяло.

— На смърт... — тихо завърши четенето началник-щабът.

Палачът сръчно извади магазина от ръкохватката на пистолета, рязко издърпа затвора, изхвърляйки от патронника ненужния вече втори патрон. Към убития тичешком се приближаваше погребалната команда: петима войници с лопати и платнище.

А той лежеше в краката ни, устремил немигащ поглед към бездънното небе.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

А вие някога познавали ли сте се с човек през периода от неговия живот между смъртната присъда и екзекуцията? Ако не, запознайте се, аз съм един от тези хора.

Аз повече не съм освободител. Не е за мен тази работа. Не е и за моята държава. Убеден съм, че само страна, към която хората тичат на тълпи от цял свят, има право да съветва другите как трябва да живеят. А страна, от която хората си проправят път през границата с танкове, отлитат със самоделни въздушни балони и хипер-звукови изтребители, промъкват се през минни полета под картечен огън, преследвани от глутници служебни кучета, такава страна никого и на нищо не бива да учи. Тя няма такова право. Преди всичко въведете ред в собствения си дом. Създайте такова общество, че хората не от нашата страна към чужбина да копаят тунели, а към нас някой да се старае да прокопае такъв тунел. И едва тогава ще се сдобием с правото да поучаваме другите, и не с танкове, не с грохот на веригите им по паважа, а с добър съвет и личен пример: гледайте, любувайте се, заимствайте опита ни, ако ви харесва.

Тези мисли ме занимават отдавна. Може да са глупави, стари и банални, но са си мои собствени. Най-първите.

И много ми се искаше, за да не умрат в главата ми, да ги споделя поне с няколко още души. Но в моето положение това е изключено. Нас, професионалните освободители, за такива мисли ни разстрелват. В тила.

С един освободител човек може да сподели такива идеи, за втори времето, естествено, вече няма да му стигне.

Затова забягнах. Отнесох мислите си заедно с главата. За прехвърлянето се бях готвил много години, без да повярвам и за миг в успешния му завършек. Но ми провървя.

Според комунистическите закони аз съм предател и изменник. Аз съм престъпник, извършил тежко, особено опасно държавно престъпление. Военната колегия на Върховния съд на СССР ме е осъдила на смърт. Начинът за изпълняване на присъдата не е уточнен. На моите палачи им е даден широк избор на методите за нейното изпълняване: автомобилна катастрофа, самоубийство, сърдечен пристъп. Но те по-напред трябва да ме открият. А сега-засега живея в последния период от живота ми. Между смъртната присъда и екзекуцията. В моя живот това е най-щастливото време.