Читать «Приключенията на Саид» онлайн - страница 23
Вилхелм Хауф
После думата взел Беназар. Описал колко благороден и добродетелен е синът му и че не би могъл да извърши такова лошо нещо като кражба и призовал халифа справедливо да разследва случая.
— Надявам се — започнал Харун, — че ти си съобщил за кражбата, както си му е редът, Калум-Бек?
— Разбира се! — възкликнал той и се засмял. — Заведох го при полицейския надзорник.
— Да влезе полицейският надзорник! — заповядал халифът.
За общо учудване той се появил на мига, доведен като с вълшебна пръчица. Халифът го попитал дали си спомня за тази история и той потвърдил случая.
— Разпита ли младежа, който е извършил кражбата? — попитал Харун.
— Не, той така се бе заинатил, че не искаше да признае пред никого другиго освен лично пред вас — отвърнал съдията.
— Но аз не си спомнял да съм го виждал — рекъл халифът.
— Но не ви и трябваше! Инак аз трябва всеки ден да ви водя върволица от подобни маскари, които желаят да говорят с вас.
— Знаеш, че ушите ми са отворени за всекиго — отговорил Харун, — но вероятно доказателствата за кражбата са били толкова очевидни, че не е било нужно да водиш младия човек при мен. Сигурно си имал свидетели, че парите, които са били откраднати, са ти принадлежали, Калум?
— Свидетели? — попитал той пребледнял. — Не, нямах свидетели и вие, господарю на правоверните, знаете, че жълтиците си приличат до една. Откъде мога да взема свидетели, че от касата ми липсват сто пари?
— А по какво разбра, че тези пари са твои? — попитал халифът.
— По кесията, в която бяха — отвърнал Калум.
— Тук ли е кесията? — продължил да разпитва той.
— Тук е — рекъл търговецът, извадил кесията и я подал на великия везир, за да я предаде на халифа.
Ала великият везир извикал с престорено учудване:
— Кълна се в брадата на Пророка! Куче, казваш, че била твоя?! Моя е и аз я дадох пълна със сто жълтици на един чудесен момък, задето ме избави от голяма опасност.
— Можеш ли да се закълнеш в това? — попитал халифът.
— Това е вярно толкова, колкото и че ми се ще един ден да отида в рая — отговорил везирът. — Сигурен съм, защото дъщеря ми сама изработи кесията.
— Ай, ай! — възкликнал Харун. — Значи грешно са те осведомили, а, полицейски надзорнико? Защо си повярвал, че тази кесия е на търговеца?
— Той се закле — отвърнал изплашено полицейският надзорник.
— Значи си дал лъжлива клетва? — нападнал халифът търговеца, който стоял пребледнял и разтреперан пред него.
— Аллах, Аллах! — викнал онзи. — Нищо не искам да кажа против великия везир, на него може да се вярва, но, ах! Кесията си е моя и недостойният Саид ми я открадна. Бих му наброил хиляда томана, ако беше тук сега!
— Какво си направил с този Саид? — попитал халифът съдията. — Казвай къде да наредя да го издирват, за да дойде тук и да даде показания пред мен!