Читать «Абнер, евреинът, който нищо не видял» онлайн - страница 7

— Право казвате — обадил се писарят. — Не прилича ли на мъдър човек, на когото се подчиняват толкова хора, в такъв ден да разсее колкото може повече тъгата си? Трябва ли бягството му да е напитка или опиатът — спасение от болката? И аз съм за това, че най-приличната разтуха за човека в болка и радост е да послуша истории. Шейхът постъпва напълно правилно.

— Добре — отвърнал младият търговец, — но той не разполага ли с достатъчно четци, приятели. Защо точно робите трябва да му разказват?

— Тези роби, скъпи младежо — казал старецът, — вероятно докато попаднат под робство, са преживели какво ли не, а и както сами видяхте не са необразовани хора, от които човек да няма какво да се научи. Освен всичко те произхождат от най-различни страни и народи и може да се предполага, че в родината си са чували и виждали странни за нас неща. Ще ви посоча една още по-добра причина, която веднъж ми назова един приятел на шейха: тези хора досега са били роби при шейха. Дори и да не е трябвало да вършат тежка работа, все пак е била работа, към която са били принуждавани, а най-важно е разграничаването им от свободните хора. Според традицията всяко общуване с шейха е носело знака на подчинението. Не са имали право да разговарят с него, освен ако е трябвало да отговорят кратко на някой негов въпрос. Днес са свободни и първата им работа като свободни хора е пред обществеността и пред новия си господар дълго и открито да говорят. От това те са се почувствали немалко поласкани и то прави неочакваното им освобождаване още по-ценно. Но я вижте, там се надига един роб и ще почне да разказва.

Така и станало — робът подхванал историята за младия англичанин…

Информация за текста

Wilhelm Hauff

Abner, der Jude, der nichts gesehen hat, 1827

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009

Издание: Вилхелм Хауф. Приказки. Издателство „Труд“, 2006

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11171]

Последна редакция: 2009-04-05 22:30:00

1

У евреите — седмият ден на седмицата, когато трябва да се прекрати всякаква работа, тъй като той е посветен на Бог.

2

Бозайник, подобен на маймуните, разпространен главно на остров Мадагаскар, Югоизточна Азия и Африка.

Вилхелм Хауф по-скоро под лемури (Lemures) има предвид демонологични фигури от римската митология — вредоносни сенки, призраци на мъртъвци, които не са били погребани според ритуала, на престъпно умъртвени хора, за мъртви злодеи и т.н., които бродят по нощите и пращат на живите безумия. — Бел.NomaD