Читать «Легенда за трите красиви принцеси» онлайн - страница 2

Мъдрите думи на преданата Кадига победили. Младата испанка избърсала сълзите си и станала съпруга на Мохамед Левака; тя дори преобразила външността си в съответствие с вярата на своя мъж, а преданата Кадига веднага се покръстила и станала ревностна мюсюлманка. Тогава именно тя получила арабското име Кадига и й разрешили да остане при своята господарка.

След известно време мавританският цар станал щастлив и горд баща на три прекрасни дъщери, които се родили наведнъж; може да е искал да са синове, но се утешавал с мисълта, че три дъщери, родени наведнъж, са доста добро постижение за мъж на преклонна възраст, при това левак.

И както обикновено правят всички мюсюлмански монарси, той свикал астролозите си във връзка с това щастливо събитие. Те направили хороскопи на трите принцеси и поклатили глави. „О, кралю’ казали те, да имаш дъщери винаги е било опасно, но твоите ще се нуждаят от изключителната ти бдителност, когато станат ’на възраст за женене — тогава ги дръж около себе си и не ги поверявай никому.“

Мохамед Левака бил смятан от своите приближени за мъдър крал, а, разбира се, и той самият се мислел за такъв. Предсказанието на астролозите не го разтревожило особено — разчитал на своята изобретателност да опази дъщерите и да надхитри съдбата.

Раждането на трите дъщери било последната награда от женитбата на монарха, кралицата не му родила повече деца и след няколко години умряла, поверявайки малките си момиченца на неговата любов и верността на мъдрата Кадига.

Още много години трябвало да минат, докато принцесите стигнат този опасен период — възрастта за женене. Но проницателният монарх си казал: „Добре е да се вземат мерки навреме“, и затова решил дъщерите му да отраснат в замъка Салобреня — разкошен палат на билото на хълм, обграден с непристъпна мавританска крепост с изглед към Средиземно море. Използували го като кралска резиденция, където мюсюлманските монарси затваряли онези свои роднини, които застрашавали тяхната сигурност, като им осигурявали разкош и развлечения, сред които те прекарвали живота си в сладострастна леност.

Принцесите останали тук, откъснати от света, но обградени от забавления и обслужвани от робини, които отгатвали техните желания. Можели да си почиват в чудесните градини с най-редки плодове и цветя, в ароматични горички и в уханни бани. От трите страни на замъка се виждала пищна долина с най-разнообразни растения, която стигала до високата планина Алпуксара, а четвъртата страна гледала към просторното слънчево море.

В този великолепен палат, при хубав климат и безоблачно небе трите принцеси станали истински красавици. Но макар отгледани еднакво, те отрано започнали да проявяват различие в характерите. Казвали се Зайда, Зорайда и Зорахайда — в такъв ред се родили точно през три минути.

Зайда, най-голямата, била безстрашна по дух и във всичко предвождала сестрите си, както и при появата си на белия свят. Любознателна, тя обичала да вниква в същността на нещата.

Зорайда имала много тънък усет за красотата, което несъмнено обяснявало удоволствието й да съзерцава собствения си лик в огледала и фонтани, а също и любовта й към цветята, скъпоценните камъни и други изящни накити.