Читать «Легенда за трите красиви принцеси» онлайн - страница 10

При тази новина трите красиви принцеси изпаднали в отчаяние. Хубавата Зайда била възмутена от нанесената им обида — да ги изоставят дори без една прощална дума. Зорайда кършела ръце, плачела, заставала пред огледалото и отново започвала да плаче. Кротката Зорахайда се навеждала от балкона и ридаела безмълвно, а сълзите й падали една подир друга върху цветята на брега, на който толкова често седели притворните испанци.

Преданата Кадига правела всичко по силите си да утеши скръбта им:

— Успокойте се, деца, човек трябва да свикне с тези неща. Такъв е животът. О, когато станете на моите години, тогава ще можете да преценявате мъжете. Обзалагам се, че тези кавалери си имат любими сред красивите испанки от Кордова и Севиля и скоро ще правят серенади под техните балкони и вече няма да се сетят за мавританските красавици от Алхамбра. Затова успокойте се, деца мои, и не мислете повече за тях.

Утешителните думи на мъдрата Кадига само засилили отчаянието на трите принцеси и през следващите два дни те били неутешими. На сутринта на третия ден добрата стара жена влязла в техните покои, изпълнена с възмущение.

— Кой би повярвал, че може да съществува такава безочливост у един простосмъртен! — възкликнала тя, веднага щом намерила думи да изрази чувствата си. — Но така ми се пада, задето ви насърчавах да мамите достойния си баща. Да не чувам повече за вашите испански кавалери!

— Защо, какво е станало, добра ни Кадига? — извикали принцесите с тревога и загриженост.

— Какво е станало ли?! Предателство е станало или нещо, което е също така лошо: предложено е предателство, и то на мен — на най-вярната поданица и най-преданата измежду всички дуени! Да, деца мои, испанските кавалери се опитаха да ме подкупят да ви убедя да избягате с тях в Кордова и да станете техни жени!

Тогава добрата стара жена покрила с ръце лицето си и дала воля на дълбокото си възмущение и мъка. Трите красиви принцеси ту побледнявали, ту се зачервявали, треперели, гледали в земята, плахо се споглеждали и мълчали. В това време старата жена се клатела напред-назад силно развълнувана и от време на време възкликвала: „Да доживея да ме обидят така! Мене, най-преданата прислужница!“

Най-сетне най-голямата принцеса, която била с най-силен характер и винаги заставала начело на сестрите си, се приближила до дуенята и като поставила ръка на рамото й, казала:

— Е, майко, ако допуснем, че искаме да избягаме с тези испанци, възможно ли е да го направим?

Добрата стара жена изведнъж престанала да се вайка и като повдигнала очи казала:

— Дали е възможно? Разбира се, че е възможно! Та нали испанците вече са подкупили Хюсеин Баба, началника на охраната, и са подготвили целия план? Но като си помисля само, че мамим баща ви, вашия баща, който ми гласува такова доверие! — При което достойната жена отново се натъжила и пак започнала да се клати напред-назад и да кърши ръце.

— Но нашият баща винаги е гласувал доверие не на нас, — казала най-голямата принцеса. — а на резетата и на решетките и се е отнасял с нас като с пленници.