Читать «Едноръкият комендант и войникът» онлайн - страница 7

В цялата тази въртележка и суматоха съм паднал на земята в несвяст. Когато дойдох на себе си, видях, че лежа на билото на някакъв хълм, а до мен стои арабският жребец. Изглежда, че като съм падал, ръката ми се е закачил за юздата, което, предполагам, му е попречило да се понесе към Стара Кастилия. Ваше превъзходителство лесно може да разбере учудването ми, когато се огледах и видях, — че наоколо растат индийски смокини, живи плетове от столетници и други характерни за южния климат растения, а под мен се издига голям град с кули, дворци и величествена катедрала.

Внимателно се спуснах от хълма, повел жребеца за юздата, тъй като се боях отново да го яхна от страх да не ми изиграе някой хитър номер. И така, по пътя срещнах вашия патрул, от който научих, че градът под мен е Гранада и че всъщност се намирам пред самите стени на Алхамбра, крепостта на страховития Еднорък комендант, ужаса за всички омагьосани мюсюлмани. Щом чух това, реших веднага да потърся ваше превъзходителство, да ви осведомя за всичко, което съм видял, и да ви предупредя за подмолната опасност, която ви заобикаля, за да можете навреме да вземете мерки и да защитите крепостта си, а и цялото кралство от тази подземна армия, спотаена в самите недра на земята ни.

— Кажи ми, друже, ти, който си стар боен ветеран и си видял толкова много служба — рекъл комендантът, — как би ме посъветвал да действувам, за да предотвратя това зло.

— Не е редно един скромен редник, прост войник, да си мисли, че може да поучава командир с далновидността на ваше превъзходителство, но ми се струва, че ваше превъзходителство може да нареди да зазидат здраво всички пещери и дупки из планината, така че Боабдил и армията му да останат завинаги затворени в подземната си обител. А ако и добрият отец — добавил войникът, като почтително се поклонил и набожно се прекръстил — освети тези barricadas с благословията си и постави кръстове, реликви и образи на светци, мисля, че те ще издържат на силата на всички друговерски магии.

— Несъмнено от тях ще има голяма полза — казал свещеникът.

Комендантът поставил ръката си на кръста с длан, подпряна върху ефеса на сабята, приковал поглед във войника и леко заклатил глава ту на едната, ту на другата страна.

— Значи, приятелю, ти наистина смяташ, че можеш да ме баламосваш с тези фантасмагории за омагьосани планини и маври? Мълчи, пленнико! Нито дума повече! Може и да си стар боец, но ще разбереш, че си имаш работа с още по-стар боец, когото не можеш лесно да измамиш. Хей, стражи! Оковете този човек във вериги!

Смирената прислужница щяла да каже някоя дума в защита на пленника, но комендантът само с един поглед я накарал да замлъкне.

Докато го завързвали, един от стражите напипал нещо издуто в джоба му и измъквайки го, установил, че е дълга кожена кесия, която изглеждала добре натъпкана. Хванал я за единия й край и я изтърсил на масата пред коменданта. И надали някога торбата на някой мародер е съдържала такова великолепие. Изсипали се пръстени, скъпоценни камъни и бисерни броеници, искрящи от диаманти кръстове и огромно количество древни жълтици, някои от които издрънчали на пода и се изтърколили до най-отдалечените ъгли на стаята.