Читать «Записки по българските въстания» онлайн - страница 624

Захари Стоянов

126

Гледайте Биографията на Ботева от нас.

127

Гл. Биографията на Ботева от нас, стр. 446, 467.

128

Гл. същата страница от Биографията на Ботева.

129

На турски излезе добре тая благословия; „Бурдада Самбул-дада, безим одадада.“

130

После Н. Обретенов ми разказа, че тоя ден били осъдени на смърт не само момчетата от Ботевата чета, но и други мнозина още бунтовници, всички на брой единадесет души. Решенето, като всяко турско решение, било отменено вследствие една телеграма от Русчук и чстирмата другари били отведени в последния тоя град, гдето ги присъдили отново на вечно заточение в Акия. Малко подир моето заминувание тичешком влязло едно заптие в затвора, което съобщило на Савата, горнето радостно известие, като викало отдалеч: „Дай бакшиша.“ Сявата му спуснал в ръката три бели меджидиета, които него време струваха повече от три пола.

131

Ето как се е изразил нашият патриот-спасител Раковски в своя „Горски пътник“ (стр. 83 и 84) за състоянието на еленската рая:

Нямамы тамо Турци жители,                 Българи наши управляват, Горши са’те от’тях мъчители,                 Тiй народ тяшк’угнетяват! Имя яничерско те носят,                 Окрестни села са разделиле, С’ гордост чорбаджй са зоват,                 Народ зароблен са’освоили! Тамо мы двойно робувамы                 Турчину же неверну и тем, Даванье тежко бедни плащаме,                 Подданни техни сме щем не щем! Тiй прибират нашы данноци,                 Никой да попита не смее, Страшни злобливи са изедници,                 Всяки по воля над нас владее! Плащамы лихва и върху лихва,                 Наша са главна длъжност н’изплаща, Всяки задлъжен горко издъхва,                 Син и унука стар дълг посреща!

132

Същата тая година, когато съдеха седемнадесят души бунтовници от Ботевата чета в Русчук, няколко души турци, от съдилището, останали при особено мнение да се замени смъртният приговор със заточение, когато българите еветчии настоявали за бесилка.

133

Той беше представител от Перущица за събранието в Оборище заедно с доктор Василя, но понеже-пълномощното му не беше добро, Бенковски го не прие да заседава.

134

Според разказването на много очевидци тая войска състояла от два табора пехота.