Читать «Христо Ботйов (Опит за биография)» онлайн - страница 23

Майката се разплакала от тия страшни думи на своето „хубаво и писано дете“, на което отговаря:

… Татко ти й снощи доходял за тебе, синко, да пита — много ме й съдил и хокал — що съм те, синко, пратила при вуйча ти, а не при него — да види и той, че има, хубаво дете юначе; далеч ли да го проводи на книга да се научи, или хайдутин направи по планината да ходи. Триста й заръци заръчал в неделя да те проводя на хайдушкото сборище… Ще идеш, синко Чавдаре, едничко чедо на майка! Ще идеш утре при него — ала те клетва заклинам: ако ти й мила майка ти, да плачеш, синко, да искаш с дружина да те не води, а да те далеч проводи — на книга да се научиш, майци си писма да пишеш, кога на гурбет отидеш…

Тия думи са изказани от героя ни в песента Хайдути (баща и син), писана все по това време, още в Одеса, в класовете на гимназията, а излязла на бял свят чак в 1871, в 3-и брой на в. Дума, редактиран в Браила пак от него. Цялата песен той изпратил на преглед, а може би и за обнародвяне на дяда Славейкова в Царнград. Дали тоя последният я е получил, дали е обърнал на нея внимание, ние не знаем. Знаем само това, че не е излязла в колоните на тогавашния от него редактиран вестник Гайда. От съдържанието, идеята и тенденцията на тая ученическа и първа почти поема на поета ние констатнраме две неща. Първо, че човек, който пише подобни песни, отдавна се е опростил вече с училищните предмети; и, второ, че величието на хайдутите и на Стара планина са издържали анибаловска победа над всичките окръжающи го течения, идеи и среди. Над всичко той стъпил с крак и си останал българин, с български идеали. Когато майката на Чавдара известила, че баща му слязъл от планината и заръчал да отиде син му при него на „хайдушкото сборище“, то той плеснал ръце от радост:

Рипна ми Чавдар от радост, че при татка си ще иде, страшни хайдути да види на хайдушкото сборище; а майка ядна, жалостна, дете си мило прегърна и… пак заръда, заплака!…

И други факти да не знаехме из живота на Ботйова, и други дела да не бяха останали после смъртта му, то песента „Хайдути“ само, от която вадим тия откъслеци, би била в състояние да даде материал и характерпстика за неговия живот. В нея е олицетворен Ботйов цял-целеничък, нейните идеали е той изпълнявал до последната минута от живота си. В Одеса през 1864–1865 г. я е писал, в 1871 г. я публикувал, а за винаги, когато е бивал потънал в скръб или във високо възбуждение — декламирал я с всичкото свое величие и огън на поет. Тя е била много още дълга, според уверенията на ближните му, но никъде не е бивала написана от него, а само наизуст я е декламирал. В 1871 г. Киро Тулешков, който му е бил другар в редакцията на в. „Дума“, едвам го принудил да напшие само първата част, обнародвана в 3-и брой на „Дума“, от 8 юли 1871. Героят на поемата Чавдар е бил още псевдонимът на Ботйова. На края на в. „Дума“ е подписано: „Редактор Д. Чавдар“.