Читать «Христо Ботйов (Опит за биография)» онлайн - страница 123

9

Първото издание — „Дума“ — е: До либето ми, а във второто — До моето първо либе.

10

Неизвестно коя е тая М. И. Г-ва.

11

Ботйов бил трърде доверчив човек. Той повярвал на Георгеско, че е мъченик за идея, и щом се запознал с него, пише на К. Тулешкова: „Намерих един приятел, влах, който е бил преди три години прокурор. Разказах му моя план. Той го одобри и ми отговори, че и той е отчаян, защото нямало на тоя свят правда. Покани ме да му стана другар“.

12

Бае Киро говори, че няма известие от тая работа, но ние знаеме от вярно място, че с неговата ръка е написано писмото под диктовка на Ботйова.

13

Според К. Тулешкова това съдилище било фокшанското. Ние не спорим.

14

Германският поет Хайне видял на оня свят, че папа Григория VII ядял из едно корито човешки лайна.

15

Книга, която бил превел Дарсов.

16

Книга, която превел Ботйов.

17

Известният на читателите Волов действително по това време за някоя си българска мома Василка, която любела един френец от шуменската станция, беше пуснал в ход комитетските работи, беше излязъл извън границиге на предпазливостта Затова го и арестували

18

Стамболов беше по онова време заместник на Левски, А Кънчева, Узунова и пр

19

Обретенов от Русе.

20

Михаил Герков, познат шарлатанин в комитетските работи, а по-после руски шпионин.

21

Когато се появил прокурорът в печатницата със своите комисари и жандарми, Каравелов с перото в ръка, несчесан и неумит, както за винаги, незнающи ни една дума по румънски, не ходил и нямал никога работа с полиция и правителство, скочил с перото в ръка и захванал „Ботйов, Ботйов, моля ти се, вземи работата отгоре си! Вземи я да ме отървеш, аз ме не бива никак за тия работи.“ Ботйов, който се случил там, изстъпва се гладиаторски пред прокурора и му заявява тържествено, че той се намира пред хората, на които румънската земя е дала прибежище да защищават правата на 7 000 000 робове! Устата на Ботйова, които приличали на вулкан, накарали прокурора да го попита как му е името. А нещастният Каравелов стоял до стената с перото в ръка. Не бил той Ботйов, нито пък Ботйов бил Каравелов.

22

Тоя Адженов е бил действително човек с нечиста душа. Колкото парици спчелил Л Каравелов със своето перо, дал ги Адженову уж с лихва, но като човек, невежа в комерческите дела, не му взел никакви разписки Адженов отказа после, че нито познава Каравелова, нито пък е вземал пари от него.

23

Ония господа, които обвиняват Каравелова, че скрил или предал на сърбите комитетската кореспонденция, можат да вземат акт от думите на Ботйова, че Каравелов, като познат вече на румънските власти, щом се е осещало, че ще става някакво претърсване, давал кореспонденцията другиму, както сега я е дал Адженову.