Читать «Кръстоносен поход по джинси» онлайн - страница 184

— От мен ли? Какво по-точно?

— На добрина се научих. На любов към ближния. На вярност.

— Това е дълг на всеки християнин, сине.

— Не дългът ви водеше, а любовта. „… и тази любов е била забравена в следващите векове — довърши момчето наум — Не, не напълно. Хората от двадесети век са изградили цяла система от социални закони, които не позволяват вече да измират болните, бедните и инвалидите, както е сега… Но какво направихме с любовта? С простата любов на дом Тадеус? Забравихме я и я заменихме със сложни формулировки.“

Тази нощ Долф почти не спа. В главата му бушуваха хаотични мисли. Тъкмо се унесеше и го нападаха кошмари. Явяваше му се граф Шарниц, който искаше петдесет роби. Или пък злото лице на графа на Тразимено, който заповядваше да го обезглавят. Или го връхлетяваше дружина конници и щом вдигнеше нож да ги отблъсне, се озоваваше в краката на животните. От страх да не заспи ставаше все по-неспокоен. Едва се развидели и той стана. В сумрака видя Марике на сламената постеля. Вечерта си бе взел сбогом с нея, беше много вълнуващо. Забеляза, че личицето и беше мокро от сълзи. Ах, Марике… Видя Леонардо, свит като змиорка. Видя Франк и Петер, които още спяха, а малко по-нататък малкия Тис…

Долф се изправи внимателно. Взе якето си, което му бе служило за възглавница, и грижливо зави с него Франк. След това предпазливо целуна Марике по челото. Тя не се събуди. Дълго гледа Леонардо и се вслушва развълнуван в хъркането на дом Тадеус.

— Сбогом — промълви той и излезе на пръсти от голямата зала, която им служеше за спалня. Изведнъж го прониза хладината на ранното утро. Четиримата малки стражи пред портите не спяха. Когато го познаха, Рудолф сложи пръст върху устните си.

— Никому не казвайте, че сте ме видели. Сбогом, момчета. И добър път към Венеция. И той пое за Бриндизи сам-самичък.

23. РЕШАВАЩИЯТ МИГ

Долф пристигна прекалено рано. С няколко часа. Заобикаляха го стари жени, тръгнали за първата литургия, а той седеше, без да мръдне, подпрял брадичка в свитите си колене. Седеше точно върху черния кръст и гледаше към големия площад. Чудеше се на растящото оживление. Търговците отваряха дюкяните си, циркаджии приканваха минувачите. Мнозина бяха облечени празнично, сякаш бе неделя. Никой ли не работеше днес?