Читать «Космически път» онлайн - страница 36

Докато в командния пункт чакаха реакцията им, Флос се обърна към Йор:

— Йор, много ли обичаш Деа.

— Да — отговори мислено, безкрайно учуден.

— Готов ли си тялото ти да умре, за да живеете заедно, вие сте хармонични?

Този въпрос надхвърляше представите му, но отговори с твърдо „Да“. Какво ли значеше „да умреш за да живееш“?

— Дано не се налага, Йор, аз не винаги съм бил в такова тяло, с другото не може да се прави скок в пространството, и те са с други тела, не като в световете на Гидон. Зад мен в сандъка има резервно тяло. Сам земянин не може, само двама хармонични. Дано не се налага Йор.

— Дано — Йор не можа да асимилира казаното — погледни, май ще атакуват! Започва се!

Цялата мощ на Гидон се изсипа върху брендерите, но те продължаваха стоически напред. Нямаше какво да им стане. Горивото го изразходваха за ускорение, имаха съвсем малко за дистанционни корекции и един заряд скрит в сред железариите. Около някои избухна пламък, два дори се взривиха, но продължаваха напред като неуправляеми отломки. След малкия успех на лазери и лъчеви анихилатори в действие влязоха бордовите разрушители. От близко разстояние стопиха величествения брендерен флот, но количеството маса летящо срещу тях практически остана същото, само, че разбито на парчетии.

Междувременно и флотите на Земята и Алтан тръгнаха напред след металния облак.

Адмирал Хицхах едва сега разбра какво стана. Трябваше да бяга от облака отломки. Бе очаквал всякаква защита, но не и фронтална атака от земяните, примитивна и дива. Само изхриптя:

— Встрани!

Късно. Двата неунищожени брендера, летящи пред облъка се взривиха дистанционно почти вътре в стройно формираната ескадра и отнесоха в небитието пет кораба повреждайки и други. Седем кораба не успяха да избегнат облака, но само един го посрещна с предните щитове. Щитовете издържаха, но екипажът беше загубен. После налетяха двете ескадри срещу незащитените им кореми. Загуби още шест кораба. Ескадрите се вчепкаха в безразборно кълбо, но преди това планетарната защита от орбиталните станции повреди с далечен огън още два кораба, а от Луната един.

Първи се измъкнаха повредените кораби. След тях, тежко засегнатите от схватката. Четири гидонски кораба пробиха и като имитираха, че бягат. Обсипаха с огън орбиталните станции и Лунните бази. Срещайки твърд огън обстрелваха и задната страна на Луната, където защитата не бе така здрава и се отдалечиха.

Безразборното кълбо от стрелящи се кораби постепенно придоби организиран вид. Гидоните се оттегляха, държейки на разстояние земните и алтански кораби. Битката загуби смисъл, докато избягалите от меллето гидони започнаха да се формират. Земята оставаше незащитена срещу тях, нямаше друг флот, а орбиталните станции не могат да маневрират. Двата флота трябваше да се връщат. В празното пространство останаха да висят опушените тела на още пет гидонски кораба.