Читать «Као» онлайн - страница 13

В това време Поо измоли няколко кози кожи и започна да шие дреха на жена си. Као и жените го гледаха с изумление. До сега през зимата връзваха кожи, за да се стоплят. Поо поставяше кожата върху камък и чукваше отгоре с друг камък. После провираше тънък ремък през дупката и го връзваше. С такава дреха вятъра не беше страшен.

Као се зае да повтори наученото, но Поо го спря.

— Остави това на жените, вожде. Те го могат по-добре.

Као изви един дебел клон и отчупи една права пръчка.

— Това ме интересува най-много. Какво се прави?

— Постави пръчката по средата на лъка. Опъни и пусни.

Пръчката отлетя на двадесетина крачки.

— Така. Пробвай пак.

— Направи ми истинска стрела.

Поо дълго избира пръчка и доста време я оправя. Пече я на огън и я огъва. Накрая разцепи предния й край и с тънко ремъче завърза на върха й един кремък, както се вързва на върха на копие.

Као внимателно повтори всичко. На другия ден след много опити простреля птица. Беше толкова горд от себе си и нареди всички ловци и момчета веднага да и направят лъкове и стрели. Нищо, че Поо не одобряваше дървото на лъковете. Нека тренират с тези лъкове които имат сега и с прашки.

Пак се загледа в кратунката, която се люлееше върху глинената купа изпечена от баща му. Едва докосваше водата и като пусна няколко камъчета потъна съвсем малко. Ако се направи голяма кратуна, вътре и човек може да плува, но такива големи кратуни няма. Кратуната беше съвсем тънка, като кожа … Кожа. Као подскочи. Утре! Само да съмне. Жена му се свря до него на топло. Нея я вълнуваха други мисли.

Още сутринта започна да плете голям кош, като този с който носеше листа и трева на козите, но много по-голям и издължен като дънера. Сега имаше доста хора да се грижат за дреболиите от живота и той реши да се възползва от положението си на вожд. започваше да му харесва. До обяд облече коша с кожи съшити както Поо му показа и го сложи в реката. Също като кратуната едва докосваше водата и се килна на една страна. Као се качи. Коша се обърна и той и пльосна във водата. Мислеше, че никой не го гледа унесен в работата, но избухна дружен детски смях.

Отърси се и измъкна коша от реката. На всичко отгоре коша пропускаше вода, а кратуната не пропускаше. Жена му го гледаше укорително.

— Пропуска вода.

— Подсуши се за да не изпусна тебе. Детето има нужда от баща. Добре, че другите ги няма, за да не ти се смеят и те.

— Кожите пропускат през шевовете. — продължи той настървено. — Докато се обърне направо църкаше по краката ми.

— Като се обърна ти се видя още вода. Ло ти прости и този път. Водата бяга само от мас и лой.

Поо беше прав, жените се справят по-добре с тези неща. Обърна коша. Загря козя лой и внимателно заля всеки шев.

Усещайки намерението му да пробва пак жена му се възпротиви:

— Не се качвай! Сложи коза или камъни. Козата ще прежаля, но детето ми има нужда от баща.

Као пак я послуша. сложи в коша камъни колкото тежи той. Нагази в реката. за негово учудване коша потъна съвсем малко и само тук таме просълзяваше вода. Събра кураж и той стъпи вътре. коша потъна още съвсем малко, залюля се и заплува. Као трудно пазеше равновесие, а и вятъра се засили, затова седна. Изведнъж лодката стана стабилна. Бодна няколко пъти с дръжката на греблото което бе направил от чепат клон и парче кожа. Лодката се плъзгаше леко по водата.